Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
достатъчно силен, за да махне Робърт и да го вкара в къща-
та. Веднага щом мишената ѝ изчезна, цялата енергия сякаш
напусна Соня. Тя не направи повече опити да се бори и се
отпусна на земята. Почувствах облекчение. Боях се, че ще се
278
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
нахвърли върху мен, след като Робърт вече го нямаше. Пред-
пазливо, все още нащрек, помогнах на Соня да се изправи. Тя
се облегна на мен, отпусната като парцалена кукла, и заплака,
заровила глава на рамото ми. Поредният срив.
Щетите трябваше да се сведат до минимум. За да държи
двамата владеещи духа разделени, Дмитрий бе отвел Робърт в
спалнята, оставяйки Виктор с него. Робърт изглеждаше изто-
щен като Соня и Дмитрий явно бе преценил, че е достатъчно
безопасно да остави двамата братя сами. Соня се свлече вър-
ху дивана и след като с Дмитрий се опитахме да я успокоим,
се отдръпнахме, а Сидни приседна до нея и улови ръката ѝ.
Разказах накратко на Дмитрий какво се бе случило. С всяка
дума той добиваше все по-изумено изражение.
– Казах ти, че още е рано! – възкликна. – Къде ти е бил
умът? Тя е прекалено слаба!
– И ти наричаш това слабост? И, хей, справях се много
добре! Нещата се оплескаха чак след като Виктор и Робърт се
намесиха.
Дмитрий пристъпи към мен. Гневът се излъчваше от него
на талази.
– Те изобщо не биваше да се намесват. Отново се държиш
неразумно, като се впускаш презглава, без да се замислиш за
последствията.
Обзелият ме гняв се равняваше на неговия.
– Хей, просто се опитвах да раздвижа нещата. Ако да си
разумен, означава да седиш и да се правиш на психотерапевт,
тогава се радвам, че не съм.
– Нямаш представа за какво говориш – изръмжа той. Сега
стояхме съвсем близо един до друг, почти се допирахме, във-
лечени в битката на нашите две воли. – Това може да ни върне
назад.
– Това ще ни тласне напред. Открихме, че тя знае за Ерик
Драгомир. Проблемът е, че е обещала да не казва на никого за
това бебе.
– Да, обещах – проплака Соня. С Дмитрий се извърнах-
ме, осъзнавайки, че Соня и Сидни са свидетели на спора ни. –
Обещах. – Гласът ѝ беше слаб и умоляващ.
Сидни стисна ръката ѝ.
279
р и ш е л м и й д
– Знаем. Всичко е наред. Обещанията трябва да се спазват.
Аз те разбирам.
Соня я погледна с благодарност.
– Благодаря ти. Благодаря ти.
– Но – поде внимателно Сидни – разбрах, че те е грижа за
Василиса Драгомир.
– Не мога – прекъсна я Соня, отново изплашена.
– Зная, зная. Но ако има начин да ѝ помогнеш, без да нару-
шиш обещанието си?
Соня се втренчи в Сидни. Дмитрий ме погледна въпроси-
телно. Аз свих рамене и също се вторачих в Сидни. Ако ня-
кой ме беше попитал кой най-добре би провел разпита на луда
жена, която до преди няколко часа е била безсмъртно чудови-
ще, Сидни Сейдж щеше да бъде последната, за която бих се
сетила.
Соня се намръщи, цялото ѝ внимание бе насочено към на-
шия алхимик.
– К-какво имаш предвид?
– Ами... какво точно беше обещанието ти? Да не казваш
на никого, че Ерик Драгомир е имал любовница, която му е
родила дете?
Соня кимна.
– И да не казваш кои са те?
Соня отново кимна.
Сидни я дари с най-топлата усмивка, която бях виждала да
раздава.
– Обещала ли си да не казваш къде са те? – Соня кимна и
усмивката на Сидни леко помръкна. Сетне очите ѝ светнаха. –
Обещала ли си да не водиш никого при тях?
Соня се поколеба, несъмнено обмисляйки думите ѝ. Бавно
поклати глава.
– Не.
– Значи... можеш да ни заведеш при тях. Но без да ни каз-
ваш точно къде са те. Така няма да нарушиш обещанието си.
– Може би – промълви Соня несигурно.
– Няма да нарушиш обещанието си – повтори Сидни. – А
това наистина, наистина много ще помогне на Лиса.
Пристъпих напред.
280
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Ще помогне и на Михаил.
При споменаването на бившия ѝ любим челюстта на Соня
увисна.
– Михаил? Познаваш ли го?
– Той е мой приятел. Както и на Лиса. – Почти щях да кажа,
че ако намерим липсващия Драгомир, тогава бихме могли да
заведем Соня при Михаил. Но като си припомних терзанията
на Дмитрий, че не е достоен за обич, реших засега да не при-
бягвам до тази тактика. Не знаех как би реагирала Соня на
една среща с някогашния си любим. – И той иска да помогне