Кралят

Какво, по дяволите, беше онова място, където Асейл я бе завел, за да я лекуват? Там очевидно играеха големи пари, личеше си по сложните огради и порти, по медицинското заведение, по всички онези хора. Умът ѝ се бе опитал да намери някакво обяснение, ала единственото заключение, до което стигаше, беше държавна агенция.

Въпреки че Асейл го бе отхвърлил със смях, тя не се сещаше за никакво друго обяснение.

Но той не я беше арестувал.

Сола затвори очи и се запита как ли бе успял да я открие. И какво бе сторил с Бенлоис. Мамка му, онази кръв по лицето му, около устата…

Кой ли щеше да поеме контрола над Колдуел сега?

Много ясно.

Извади ръка от водата и отметна косата си назад. Беше се навлажнила и от топлината по врата си Сола започна да се изпотява.

Господи, толкова бе тихо.

Вече почти от десет години живееше в онази къща с баба си и бе свикнала с шумовете на квартала – минаваха коли, лаеха кучета, деца викаха, докато тупкаха баскетболни топки по алеите в дворовете си. Тук? Единствено водата, плискаща се по стените на ваната, когато тя размърдаше крака… а и знаеше, че тишината не се дължи само на факта, че наоколо няма други къщи. Това място беше построено като крепост и си имаше своите трикове. От много висок калибър.

Мислите ѝ се върнаха назад, към нощта, когато за първи път бе дошла тук по искане на Бенлоис. Задачата ѝ бе да шпионира Асейл и неговия замък… и онова, което бе открила, я обърка. Странните холографски завеси. Охранителните камери. Самият Асейл.

Може би просто мислеше прекалено много. Може би Асейл и приятелчетата му просто изключително държаха на сигурност­та и уединението си от останалия свят…

Сола затвори очи, пропъди всякакви мисли от главата си и се отпусна във водата. Можеше да включи струите, но тялото ѝ и така беше преживяло предостатъчно…

Изведнъж цял куп чувства изплуваха на повърхността, прекалено много, за да ги овладее.

Тя подскочи толкова рязко, че водата плисна и опръска тавана.

– По дяволите.

Колко време щеше да мине, преди отново да се почувства нормално? Колко нощи, изпълнени с паника, разсеяност, докато се хранеше, скришен плач?

Излезе от джакузито, взе си пухкава бяла хавлия от плота и потръпна, когато усети допира ѝ върху тялото си. Сякаш нервите ѝ бяха в състояние на пълна тревога, ветропоказатели, улавящи всяко подръпване на меката материя, всяко подухване от отдушниците за отоплението над нея, всяка тръпка от водата, изпаряваща се от кожата ѝ.

– Красива си.

Мокрите ѝ стъпала изскърцаха по пода, когато се обърна рязко към прага. Асейл стоеше в сенките – неясно, тъмно присъствие, което я караше да се чувства повече от гола.

Очите им се срещнаха и между тях сякаш протече електричество.

А после тя пусна кърпата.

– Нуждая се от теб.

В начина, по който той изпусна дъха си, имаше усещане за поражение, ала Сола не я беше грижа. Усещаше напрежението във въздуха между тях и знаеше, че не е само от нейна страна.