Кралят

– С кое?

– Този вид работа.

Тя отново се вкамени, но само за миг.

– Съгласна съм.

Господи, ето какво бе имал нужда да чуе, без сам да си дава сметка – от мисълта, че тя ще бъде в безопасност, му се зави свят и трябваше да примига няколко пъти, за да се съвземе.

В мига, в който замайването му премина, той смъкна трескаво дрехите си и те се свлякоха на пода. И ето че кожа докосна кожа, но макар да бе застанал над разтворените ѝ бедра, коравият му като скала пенис нямаше нищо против да почака.

Когато най-сетне се намери пред входа на женствеността ѝ, Асейл знаеше, че довърши ли започнатото, ще бъде изгубен завинаги. А може би се лъжеше. Може би беше изгубен от нощта, когато я видя за първи път в снега.

Докато проникваше бавно в нея, докато усещаше как, извито в дъга, тялото ѝ се притиска до гърдите му, докато гледаше как очите ѝ се притварят от наслада, му се прииска никога да не се бяха срещали. Колкото и хубаво да бе това, той не се нуждаеше от слабост като нея в живота си. Ала също като рана, поръсена със сол, тя се бе запечатала завинаги в кожата му.

Поне щеше да остане тук с него и да бъде в безопасност.

Това беше едничката му утеха.

С бавни, внимателни движения Асейл влизаше във влажната ѝ топлина и отново излизаше, пенисът му беше милван от всички страни. Трябваше да стисне зъби и да стегне таза си, за да поддържа равномерния ритъм… искаше да ускори темпото, все по-бързо и по-бързо, но това беше изключено.

И все пак знаеше точно какво иска Марисол – използваше го като гумичка, с която да изтрие случилото се, и той бе повече от готов да го направи.

Всичко, което тя поискаше…

Сола се намести, обгръщайки го с крака, извивайки се, така че той да проникне още по-дълбоко. Един тласък по-късно и тя се вкопчи в раменете му с всичка сила. Беше близко, толкова близко.

– Нека го направя – каза той в косата ѝ. – Отпусни се и аз ще те уловя.

Тя отметна глава назад и впи нокти в него; тялото ѝ се нап­регна и Асейл замръзна, усетил потръпването около своята възбуда, леките подръпвания, които още повече го разпалваха.

Зарови лице във врата ѝ с намерението просто да е по-близо, да усеща повече от нея, да отговаря още по-добре на нуждите ѝ.

Ала тя помръдна неочаквано, тялото ѝ се изви в дъга, промени положението си… и шията ѝ се притисна в устата му… в кучешките му зъби.

Одраскването беше незначително. Вкусът ѝ в устата му – тъкмо обратното.

Преди да успее да се спре, зъбите му потънаха още по-дълбоко.

Неговата Марисол простена и сложи ръце върху хълбоците му, придръпвайки го към себе си, сякаш искаше да продължи онова, което беше спрял.

– На противозачатъчни съм – долетя гласът ѝ нейде от много, много далеч.

Замаяният му ум не знаеше какво означава това, ала звукът на гласа ѝ бе достатъчен, за да го накара да се върне към действителността. Той близна раната ѝ, като едновременно я затвори и взе още от кръвта ѝ… въпреки че бе толкова малко в сравнение с онова, което жадуваше.