Кралят

Асейл нямаше никакъв опит в утешаването на жени, но отиде при нея, без дори да се замисли.

– Най-любима моя – прошепна и я притегли към гърдите си.

– Не мога да го направя. Не се получава… не мога…

– Какво не можеш? Кажи ми.

Макар и приглушен от ризата му, отговорът ѝ беше достатъчно ясен:

– Не мога да се преструвам, че не се е случило. – Когато повдигна глава, очите ѝ грееха от сълзите. – Виждам го всеки път щом мигна.

– Шшш… – Асейл прибра кичур коса зад ухото ѝ. – Всичко е наред.

– Не, не е…

Уловил лицето ѝ между дланите си, Асейл изпитваше едновременно ярост и безсилие.

– Марисол…

Вместо отговор, тя хвана китките му, стисна ги с всичка сила… и в напрегнатото мълчание, което последва, Асейл почувства, че го моли за нещо.

Мили боже, искаше нещо от него.

То бе в неподвижността на тялото ѝ, в безумието на погледа ѝ, в хватката на ръцете ѝ.

Асейл притвори очи за миг. Може би го разчиташе погрешно, но не смяташе така… макар че при всички случаи тя не мис­леше трезво, не и след онова, което беше преживяла.

Той отстъпи назад.

– Джакузито е почти пълно – каза дрезгаво. – Ще отида да проверя дали всичко с настаняването на баба ти е наред. Повикай ме, ако ти потрябва нещо, преди да съм се върнал.

И като посочи интеркома, той побърза да излезе, затваряйки вратата след себе си. А после се облегна на нея; идваше му да заудря глава в дървото, но не искаше Сола да научи за конфлик­та, който го разкъсваше.

Плъзна ръка по предницата на панталона си с намерението да намести ерекцията си, така че да не се вижда… ала в мига, в който я докосна, от гърдите му се откъсна стон и той разбра, че трябва да се погрижи за нея.

Едва успя да се добере до банята към кабинета на първия етаж. Заключи се вътре, опря ръце на мраморния умивалник и отпусна глава.

Издържа три бързи поемания на дъх.

Коланът му се разкопча само за миг, копчетата на панталона му бяха също толкова послушни… а после пенисът му, корав като камък и пулсиращ, изригна на свобода.

Прехапал долната си устна, прехвърлил цялата тежест на тялото си върху едната си ръка, той се улови в другата и започна да я движи нагоре-надолу – удоволствието беше наситено като болка.

Стонът, който се изтръгна от гърдите му, заплашваше да отекне силно, но той не можеше да го спре. Беше отишъл прекалено далеч, за да спре или дори да промени посоката или реакцията си.

Все по-бързо, нагоре-надолу… докато вече не бе достатъчно да прехапе устната си. Трябваше да извие глава и да забие зъби в бицепса си; издължени, кучешките му зъби разкъсаха пуловера и ризата и потънаха дълбоко в мускула.

Оргазмът го връхлетя с всичка сила, върховете му бяха остри като ножове, забиващи се в него, докато свободната му ръка улавяше еякулацията му.

Дори и във връхния момент на освобождението той зачете своята Марисол: нарочно задържа образа ѝ далеч от ума си, твърдо решен, че това ще бъде просто един физически акт.

Когато всичко свърши, не изпита никакво облекчение.