Кралят

Езикът му лениво обходи първо едната, а после другата… преди да вземе връхчето ѝ между устните си и да го подръпне.

Гърбът на Сола се изви от насладата и тя отметна косата му назад, заровила пръсти в гъстите им вълни… докато вдигаше поглед към огледалото над леглото.

И го видя как я люби.

– О, Марисол… наслада за очите… – Клепачите му бяха натежали, когато повдигна глава и плъзна очи по тялото ѝ. – Ти си въплътената мечта на мъжа.

Едва ли. Тя бе по момчешки слаба; нямаше ханш, а гърдите ѝ едва се нуждаеха от сутиен… и все пак сега, в мъждивата светлина, върху това кръгло легло, под жадния му поглед, тя бе пищна като която и да било жена на планетата, сексапилна и готова да бъде дарена с наслада от своя мъж.

Въпреки че Асейл всъщност не беше неин.

Той отново наведе глава към нея и се залови с гърдите ѝ, докато пръстите му се спуснаха към ханша и се плъзнаха по външната страна на бедрото ѝ. Нагоре-надолу, той милваше крака ѝ, докато смучеше зърното ѝ и се отъркваше внимателно в нея…

А после ръката му се насочи между краката ѝ, измествайки все още облечената му ерекция, плъзна се по влажната ѝ женственост един, два пъти… а после я потърка.

Улови устата ѝ със своята в мига, в който пръстите му потънаха в нея, там долу.

За частица от секундата Сола потръпна и се вкамени, сякаш тялото ѝ си бе спомнило последния път, когато това се бе случило.

Асейл начаса прекъсна всичко; лицето му, взиращо се в нейното, потъмня застрашително.

– Колко лошо те нараниха?

Сола поклати глава. Не искаше да отива там, не и когато облекчението бе толкова близо, че можеше да го докосне.

– Марисол. Колко лошо?

– Нали искаше да забравя, че изобщо се е случило?

Асейл притвори очи, сякаш изпитваше болка.

– Не искам да бъдеш наранена… никога. А най-малко – по този начин.

Господи, беше красив; прекрасните му черти – обтегнати в агония заради нея.

Тя вдигна ръка и изглади челото му, изтривайки бръчките, които се бяха вдълбали там.

– Просто бъди с мен. Нека бъде само за теб, а не за… никой и нищо друго. Ето от какво се нуждая сега.

* * *

Всеки път когато Асейл си помислеше, че тя е престанала да го изненадва, неговата жена го отвеждаше на друго, още по-дълбоко ниво. В този случай мисълта, че някой мъж бе осквернил нейното свещено тяло… пресвета Скрайб Върджин, мозъкът му буквално изключваше от прилива на агресия и агония.

И все пак само едно нейно докосване бе достатъчно, за да го отклони от насилието.

– Не спирай – прошепна тя и зарови лице в шията му.

Невинното ѝ действие начаса задейства порива за хранене у него; вампирските му зъби се издължиха, желанието да я маркира, като вземе вената ѝ, беше почти толкова силно, колкото и твърдата му решимост да не допусне тя да разбере какъв е всъщност.