Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
За шестте години, изминали от съдебния му процес, Колбърг се беше изменил до неузнаваемост. Ако не бяха казали на Тан’елкот да го очаква, той не би имал никаква представа кой е този мършав, сънлив, болнаво изглеждащ човек. Около него се носеше воня: кръв и нещо повече от кръв — гъстата сладникава миризма на ферментиралите изпражнения на хищник. В полумрака наоколо беше трудно да се каже откъде идва тази смрад, но на Тан’елкот му се струваше, че е от самия Колбърг — останките от косите му бяха омазани с нещо и на лицето му се виждаше петно, което беше или родилен белег, или мръсотия.
— Крайната цел на вашите господари никога не е била тайна за мен — заяви Тан’елкот като встъпление. — От самото начало беше ясно, че заразяването с ХРВП е само начин да се засили присъствието на Земята в Отвъдие.
— Така ли? — изрече Колбърг безизразно. Гласът му беше плътен и нечовешки, сякаш вонята, носеща се наоколо, по някакъв начин беше придобила способността да говори. — Ясно?
— Разбира се. Затова сте избрали за мишена елфите — те са толкова мили. Мили създания, умиращи от ужасна смърт — това е идеалният начин да се привлече вниманието на публиката. Когато измрат няколко хиляди елфи, цялата каста на Незаетите ще поиска масивна спасителна операция; най-големите привърженици на ненамесата в Конгреса на Незаетите първи ще поискат да се изпратят в Отвъдие хиляди ваши сътрудници, за да се борят с болестта. За няколко дни, най-много седмица, вашите хора ще запълнят континента. А щом веднъж се озоват там, лесно ще се намери повод да останат — и изведнъж Земята няма да разполага само с малка минна колония в планините. Ще разполагате с пасища, гори за дърводобив, неограничени риболовни райони, милиарди тонове въглища и нефт и пространство — просто пространство, за да намалите натиска от четиринайсет милиарда души върху Земята. Ето защо знам, че ХРВП е отвличаща маневра; всъщност предполагам, че вашата епидемия ще приключи от само себе си скоро след като спасителната операция бъде напълно разгърната. Явно вашият Борд на директорите разполага с някакъв метод за контролиране на инфекцията — иначе тя би могла да разруши твърде много доходни екосистеми. Бордът на директорите не би разрушил нещо толкова ценно като системата на Студията, освен ако не очаква да получава приходи в течение на десетилетия и векове.
— Това е много проницателно — промърмори Колбърг.
— Аз съм Тан’елкот. — Но той не каза, че съм прав. В дълбините на съзнанието на бившия император се плъзна червеят на съмнението.
— Какво предлагате?
— Съюз. Както вече казах на вашите господари — рече Тан’елкот, — имаме една и съща цел. В моя свят човечеството е било обречено хиляди години да се бори за съществуването си; воюваме с елфите, джуджетата, Къркс и огрило за жизнено пространство; в планините се бием с драконите, а в моретата — с левиатаните. И на всичкото отгоре воюваме помежду си, помагайки по този начин на враговете си. С подкрепата на Земята бихме могли да победим враговете си и да осигурим оцеляването си — ха, дори не са ми необходими вашите технологии; дайте ми десет процента от вашите Работници и аз ще победя всеки само с численото превъзходство.
— Така — рече равнодушно Колбърг. — Ясно е какво можем да направим за вас. Обяснете ми какво можете да ни предложите.
Червеят на съмнението се опитваше да пробие проход в съзнанието на Тан’елкот, сякаш Ханто се опитваше да привлече вниманието му; в начина, по който Колбърг говореше, имаше нещо плашещо познато със своята безстрастност и академична яснота. Тан’елкот размаза червея с менталната си обувка; не можеше да си позволи разкоша да търси и друго мнение.
Той разпери ръце.
— Като законен владетел на Анхана — който в същото време е гражданин на Земята — мога да се обърна пред Конгреса на Незаетите с молба за помощ към компанията „Отвъдие“. Мога да ви поканя в Империята. Мога да осигуря подкрепа на окупацията ви вместо съпротива срещу нея.
— Възможно е в края на краищата да се окажете полезен.
— Аз съм повече от полезен. Аз съм необходим. Без мен плановете ви не могат да се осъществят. — Тан’елкот посочи огледалото, отразяващо блещукащия екран. — Или забравихте за Каин?