Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Острието на Тишал
Острието на Тишал - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Острието на Тишал

Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:

Преди двайсет и седем години те смятаха, че Хари Майкълсън няма никакъв шанс. Беше просто неудачник, уличен престъпник от опозорено семейство. Така и не бе успял да постигне нещо в живота си. И сгрешиха. Той се превърна в Каин: убиец, суперзвезда, герой…
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 373
Перейти на страницу:

За шестте години, изминали от съдебния му процес, Колбърг се беше изменил до неузнаваемост. Ако не бяха казали на Тан’елкот да го очаква, той не би имал никаква представа кой е този мършав, сънлив, болнаво изглеждащ човек. Около него се носеше воня: кръв и нещо повече от кръв — гъстата сладникава миризма на ферментиралите изпражнения на хищник. В полумрака наоколо беше трудно да се каже откъде идва тази смрад, но на Тан’елкот му се струваше, че е от самия Колбърг — останките от косите му бяха омазани с нещо и на лицето му се виждаше петно, което беше или родилен белег, или мръсотия.

— Крайната цел на вашите господари никога не е била тайна за мен — заяви Тан’елкот като встъпление. — От самото начало беше ясно, че заразяването с ХРВП е само начин да се засили присъствието на Земята в Отвъдие.

— Така ли? — изрече Колбърг безизразно. Гласът му беше плътен и нечовешки, сякаш вонята, носеща се наоколо, по някакъв начин беше придобила способността да говори. — Ясно?

— Разбира се. Затова сте избрали за мишена елфите — те са толкова мили. Мили създания, умиращи от ужасна смърт — това е идеалният начин да се привлече вниманието на публиката. Когато измрат няколко хиляди елфи, цялата каста на Незаетите ще поиска масивна спасителна операция; най-големите привърженици на ненамесата в Конгреса на Незаетите първи ще поискат да се изпратят в Отвъдие хиляди ваши сътрудници, за да се борят с болестта. За няколко дни, най-много седмица, вашите хора ще запълнят континента. А щом веднъж се озоват там, лесно ще се намери повод да останат — и изведнъж Земята няма да разполага само с малка минна колония в планините. Ще разполагате с пасища, гори за дърводобив, неограничени риболовни райони, милиарди тонове въглища и нефт и пространство — просто пространство, за да намалите натиска от четиринайсет милиарда души върху Земята. Ето защо знам, че ХРВП е отвличаща маневра; всъщност предполагам, че вашата епидемия ще приключи от само себе си скоро след като спасителната операция бъде напълно разгърната. Явно вашият Борд на директорите разполага с някакъв метод за контролиране на инфекцията — иначе тя би могла да разруши твърде много доходни екосистеми. Бордът на директорите не би разрушил нещо толкова ценно като системата на Студията, освен ако не очаква да получава приходи в течение на десетилетия и векове.

— Това е много проницателно — промърмори Колбърг.

— Аз съм Тан’елкот. — Но той не каза, че съм прав. В дълбините на съзнанието на бившия император се плъзна червеят на съмнението.

— Какво предлагате?

— Съюз. Както вече казах на вашите господари — рече Тан’елкот, — имаме една и съща цел. В моя свят човечеството е било обречено хиляди години да се бори за съществуването си; воюваме с елфите, джуджетата, Къркс и огрило за жизнено пространство; в планините се бием с драконите, а в моретата — с левиатаните. И на всичкото отгоре воюваме помежду си, помагайки по този начин на враговете си. С подкрепата на Земята бихме могли да победим враговете си и да осигурим оцеляването си — ха, дори не са ми необходими вашите технологии; дайте ми десет процента от вашите Работници и аз ще победя всеки само с численото превъзходство.

— Така — рече равнодушно Колбърг. — Ясно е какво можем да направим за вас. Обяснете ми какво можете да ни предложите.

Червеят на съмнението се опитваше да пробие проход в съзнанието на Тан’елкот, сякаш Ханто се опитваше да привлече вниманието му; в начина, по който Колбърг говореше, имаше нещо плашещо познато със своята безстрастност и академична яснота. Тан’елкот размаза червея с менталната си обувка; не можеше да си позволи разкоша да търси и друго мнение.

Той разпери ръце.

— Като законен владетел на Анхана — който в същото време е гражданин на Земята — мога да се обърна пред Конгреса на Незаетите с молба за помощ към компанията „Отвъдие“. Мога да ви поканя в Империята. Мога да осигуря подкрепа на окупацията ви вместо съпротива срещу нея.

— Възможно е в края на краищата да се окажете полезен.

— Аз съм повече от полезен. Аз съм необходим. Без мен плановете ви не могат да се осъществят. — Тан’елкот посочи огледалото, отразяващо блещукащия екран. — Или забравихте за Каин?

1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 373
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)