Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
Единствената друга възможност беше да спира на всеки десет минути и да отчита усърдно данните. Беше станал ловък в боравенето с инструментите, но толкова честите спирания означаваха много левги, които така и нямаше да измине. Също така трябваше да си дава сметка, че напастта се движи. Ако се движеше прекалено бързо, можеше да мине право през мрежата му и той така и нямаше да я засече… дори всички други негови изчисления и предположения да бяха точни. Беше вбесяващо.
Карис го беше посъветвала да построи поредния кондор и да лети. Щеше да е страхотен съвет, стига все още да можеше да притегля синьо. Беше му отнело месеци, докато проектира кондора с оригиналните материали и все още беше далече от съвършенството. Синият луксин можеше да се замести с жълт, но щеше да е по-тежък и щеше да е безкрайно по-трудно да се притегли стабилна версия. Смяташе, че до две седмици все пак би могъл да направи достатъчно добър проект. Но пък направен от плътно жълто, кондорът щеше да е дълготраен. Не можеше да прави нов всеки ден и не можеше лесно да го накара да се разпадне, ако попадне в ръцете на враг. А това означаваше да намери безопасно място, където да го съхранява, докато го усъвършенства. А и ако нещо се объркаше, докато е във въздуха, нямаше да може просто да го закърпи със синьо. Ако нещо се объркаше, щеше да се разбие и всичките му усилия щяха да са за нищо. Ако знаеше, че му предстои да претърсва морето половин година, щеше да си струва. Но нямаше как да знае.
Повече от вбесяващо.
А тирейците му се нуждаеха от него. Няколкото им притеглящи щяха да се изгорят, докато помагаха с разчистването на горите и строежа на убежища, ако Гавин не им оказваше помощ. Корван беше убедил обитателите на Острова на ясновидците, почти всички от които бяха притеглящи, да помогнат в замяна на бъдеща работа на преселниците, но въпреки това винаги имаше да се свърши повече работа. Вместо да се опитва да свърши всичко сам, Гавин впрегна изобилните си способности в притеглянето по начин, който отначало разсмиваше него самия, а след това слиса всички останали: започна да прави тухли.
Жълти луксинови тухли. От това, което бяха научили при строежа на стената Ярка вода, неговите архитекти и строители правеха форми за сглобяване на плътни тухли. Всяка сутрин Гавин обикаляше формите за час, пълнеше ги с жълт луксин, притегляше съвършено, запечатваше съвършено, практически неразрушимо, и след това се отправяше за дневното си издирване. Строителите взимаха тухлите и градяха всичко от тях.
В началото примирена просто да го охранява на острова и докато пътуваха, по някое време Карис започна да помага. Тренираше най-добрите от местните в бойно изкуство, понякога организираше лов с копия. Макар копията и по-редките гигантски копия да бяха отдавна присъщи за Тирея, в Гаристън не бяха боравили с тях от десетилетия, а изправянето срещу опасните непредсказуеми зверове беше най-близката възможна тренировка за истински бойни действия.
Всеки път, когато се върнеха на острова, Гавин се изненадваше. При наличието на достатъчно строителни материали, петдесет хиляди въодушевени работници, дружелюбните местни и доброто ръководене малкото им пристанище бързо се превръщаше от лагер в голям град. Нямаше крепостни стени, съгласно споразумението между Корван и Третото око, според които взаимната уязвимост беше по-добър гарант за мир от взаимната защитеност. Но всяка друга възможна структура растеше бързо. Самият Гавин за първи път изпитваше гордост, че участва в строителство.
Повечето вечери прекарваше с Корван — обсъждаха управлението, разчепкваха проблеми, съставяха планове, дори изиграваха по някоя и друга игра на Деветте крале. Хубаво беше да си поговорят, да се пошегуват, да попрекалят с виното от време на време.
А и така държеше Карис на разстояние, защото отчаяно жадуваше за близостта ѝ и отчаяно се страхуваше от нея. Отнасял се бил към най-близките си най-зле, как пък не.
Остави скиците. Изобщо не ги беше погледнал през последните няколко минути.
Това не беше заради Кип, осъзна той. Най-малкото, не беше само заради Кип. За Карис това беше заради миналото. Кип беше на възраст, на която можеше да е техен син, стига Гавин да не беше прекратил годежа си с Карис. Карис не казваше: „Как можеш да се държиш на разстояние от едно копеле, което неволно си заченал от някаква селянка?“ Казваше: „Такъв ли баща щеше да си на нашия син?“
Милостиви Оролам. Беше като юмрук в корема.
И тя беше права.
Кип беше добро момче, но Гавин едва го познаваше. И определено не знаеше какво да прави с него. Трябваше да го вземе тук, трябваше сам да го обучи. Това дори не му беше хрумнало. Беше гледал на Кип като на багаж, като на бреме, което трябваше да се прехвърли на командир Железни колкото може по-бързо.