Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
— Колко време имам? — попита той.
— Притеглящ с твоите способности? Може би петнайсет години — каза Андрос Гайл. Но се хилеше. Знаеше, че Кип няма това предвид.
Тъй че Кип не се хвана на въдицата. Поне този път.
— Една седмица, после играем първата игра. Ще го уредя със сегашната ѝ собственичка. И можеш да си фантазираш какво ще правиш с нея, ако спечелиш. Разбира се, първо трябва да спечелиш. — Андрос Гайл се изкиска. — Мислиш си, че ще я освободиш, нали? Истината е, че не си толкова алтруистичен, колкото се мислиш. Никой от кръвта на Гайл не е. Кръвта е съдба, копеле. Не забравяй това.
Кип чу думите, но те изведнъж изгубиха смисъл. Отвяха се, станаха несъществени. Изкуството на една от белите карти се различаваше от това, което бе запомнил. Или може би защото беше оглеждал миниатюрни портрети на всички карти, просто не беше забелязал. Небесен пръст. Беше кинжал: бял, прошарен с черни жилки, със седем безцветни геми, блеснали в острието. Беше кинжалът, който му беше дала майка му. Кип се стъписа.
Чу Гринуди да шепне нещо в ухото на Андрос и бързо вдигна глава.
— Адския нокът — каза Андрос Гайл. — Видял си го. Не картата. Истинския.
Беше като юмрук право в мекия корем на Кип. Той се сепна.
— Аз… не, за какво говориш?
— Адския нокът е другото му име. Трошача на ядки. Ножа на Заслепителя. Виждал си го. Прав съм, нали?
Кип замълча, но осъзна, че последното не беше за него. Гринуди каза:
— Той подскочи, когато видя картата, милорд. Явно разпознаване. — Не се и опита да прикрие самодоволството си.
Бяха го изиграли. Андрос Гайл му беше играл тези игри през цялото време само за да го подведе към усещане за сигурност и удовлетвореност. Кип беше играл вече два пъти с бялата колода, а картата така и не се беше появявала. Андрос Гайл търпеливо беше играл, отново и отново, та Кип да се окаже незащитен, когато картата се появи. За да реагира искрено, ако вече е виждал ножа. Всичко това беше капан.
— Ще говорим повече, когато си готов — каза Андрос Гайл. — Знам, че майка ти го открадна. Знам, че искаше да го даде на Гавин, може би в отплата, ако те направи законен. Искам да знам къде е той и какво знае синът ми за него. В замяна ти предлагам момичето. Помисли за това. Не само ще получиш жена, която да топли леглото ти, нещо, което — примири се — нямаш никаква надежда да получиш иначе, но също така договорът за притеглящ ще струва много пари, докато е жива. Обучението ти е заплатено, но нямаш никакви други приходи. Сигурно би могъл да изпросиш някакви трохи от Гавин, стига да не те е забравил, ако искаш да бъдеш просяк. Иначе продажбата на услугите на момичето е единственият начин да избегнеш сам да си търсиш спонсор. Всичко това — само за малко информация, която бездруго ще намеря. Ако я науча от някой друг, не получаваш нищо.
Кип беше изчерпан. Да се надиграваш по хитрост с Андрос Гайл беше все едно да играеш Девет крале само с две карти срещу експерт с пълна колода. Картите на Кип бяха Невежество и Глупост. Не от печелившите.
— Ще дойда до седмица — каза Кип. — Приготви документите на Тея. Смятам да спечеля.
50.
Веднага щом се отдалечи, Кип затича и тича чак до спалнята си.
Пред спалнята стоеше някакъв мъж.
— Здравейте, сър — каза той, щом Кип се приближи.
— Ъъ…
— Предадоха ми да ви кажа, че лорд Андрос Гайл желае да ви възнагради за чудесната ви игра. Дава ви се лична стая. Вещите ви вече са преместени. Бихте ли ме последвали?
Онзи стар, грохнал, отвратителен паяк. Беше великолепен. Току-що беше изиграл Гадаене с кристал и бе погледнал в ръката на Кип. За миг Кип не можа да не се възхити колко добре изиграно беше това. Как по-добре да се преровят вещите му, освен като му помогнат да се премести? И как можеше Кип да възрази? Получаваше по-добра стая, и то за нищо.
Тъй че Кип направи най-умното, което бе правил през целия ден. Тръгна към горния етаж — без да търси никакъв повод да влезе в спалното и да види дали кинжалът все още си е в скрина на три легла от неговото. Ако го бяха откраднали, вече го нямаше. Ако все още си беше там, щеше да се върне да си го вземе.
Новата му стая не беше голяма, но все пак му предлагаше легло с нови чаршафи и топло одеяло, писалище, два стола и малък прозорец с изглед навън. Вратата имаше ключалка. Слугата му подаде ключ. Колко мило.