Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
Хората, които вероятно щяха да го окрадат, несъмнено също имаха ключ.
— Благодаря — каза Кип. — Предай на лукслорд Гайл, че съм онемял от щедростта му. Кажи му: „Добър кристал“.
— Добър… портал ли, сър?
— Добър кристал.
— Кристал. Добре, сър.
Мъжът изчака до вратата и Кип съобрази, че очаква да му даде бакшиш.
— Ужасно съжалявам, но нямам никакви пари.
Мъжът огледа стаята, сякаш казваше: „Страшно хубава стая, а вие да сте бедняк?“ Сякаш казваше: „Лъжец“.
Кип се изчерви.
— Благодаря ти и довиждане.
Едва не затръшна вратата в лицето му, изведнъж ядосан и дълбоко притеснен.
Но щом вратата се затвори, осъзна, че лорд Гайл беше направил и това нарочно. Имаше много слуги, които можеха да го заведат до новата му стая. На слуги не се даваше бакшиш и използването им, за да не се притесняват гостите ти за даване на бакшиш, беше проява на учтивост, често проявявана между богатите. Лорд Гайл му напомняше за бедността му, за жалкото му положение. Натикваше му го в носа. Напомняше му колко ужасно се нуждае от Тея.
Кип не знаеше много за икономиката в тези неща, но все пак знаеше, че някои притеглящи изобщо не се обвързват с определена сатрапия, а заработват частно. Лордове и търговци понякога отдаваха под наем услугите на своите притеглящи на този, който се нуждае от тях — като наемници. За тези, които не можеха да си позволят нужното време и пари, които да се вложат в развитието на един притеглящ, това беше сделка.
Но… талантът на Тея нямаше никаква стойност, нали?
Или пък беше безценен, на подходящите места.
„Гавин, татко, би ли се върнал, моля те? Боя се, че ще направя някаква ужасна грешка.“
Беше твърде късно да намери Тея. Сигурно вече бе заминала със смяната си, но Кип не можеше да остане тук. Бездруго не беше уморен. А имаше четири часа до времето за тренировки с Железни и Тея.
Напусна кулата на Призмата и навлезе в Големи Яспис. Докато прекосяваше един пазар, беше готов да се закълне, че за няколко стъпки походката на всички там беше синхронизирана — една, две, три стъпки, всичките едновременни… после това премина. Сигурно си го беше въобразил. Няколко души се спогледаха, после всеки отново си тръгна по работата.
След половин час Кип отново застана пред вратата на Янус Бориг. Почука и изчака търпеливо. Видя местещи се сенки по околните покриви. Стражи? Капачето се хлъзна и той видя как тя надникна навън.
— Къде мога да взема колода черни карти? — попита Кип.
Тя се засмя.
— Върна се, толкова скоро. Виждаш ли? Казах ти, че си по-умен, отколкото си мислиш. Влизай. Влизай.
51.
— Знаеш, че не обичам да започвам битки — каза Карис.
Гавин замръзна, с лъжицата заешка яхния на път към устата му. Това начало не предвещаваше нищо добро. Изсумтя уклончиво. Хранеха се сами тази вечер в малката си палатка недалече от брега.
Седмиците бяха отминали като в мъгла, в съдържателна работа, подновено приятелство, безплодно търсене и кротко усилващ се страх. Тирейците бяха слезли на острова в почуда и със сълзи в очите. Хората на Третото око бяха осигурили огромно пиршество… А Гавин беше впрегнал тирейците на работа моментално. За няколко дни вече имаше план и рутинна програма. Доколкото бе възможно, беше предал властта на Корван Данавис, подкрепяше решенията му, почиташе го публично и укрепваше авторитета му, докато най-сетне тирейците бяха почти толкова склонни да се обръщат към Корван да решава споровете им и да им дава напътствия, докато Гавин беше там, колкото и докато го нямаше.
А го нямаше почти всеки ден, кръстосваше морските води в търсене на синята напаст с Карис. Често седеше със сметалото и картата си, проверяваше и препроверяваше изчисленията и изводите си — а след това проверяваше и препроверяваше водите. Напастта я нямаше. Откъдето и да започваха тези два часа на изток и два и половина часа на юг, не беше от пясъчния бряг на Острова на ясновидците. Нищо, щом се върнеше назад, не беше просто два часа на запад и два и половина часа на север от Риф Бялата мъгла, макар да му бе отнело известно време, докато разбере и това, тъй като рифът не беше просто една точка на картата, а цяла зона, пет пъти по-голяма от Острова на ясновидците. Тъй че трябваше ли да мери това разстояние от предполагаемия център на рифа, или от някоя определена точка вътре, или от всяка възможна точка в кръг?
А и скоростта на плъзгуна му не беше проста константа. Някои дни Гавин беше уморен и покриваше много по-малко левги, макар да му се струваше, че е пътувал със същата скорост.