Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
Кип изруга наум. Без залози? Току-що беше изтеглил най-добрата възможна начална ръка на тази колода. Картите в ръката му също бяха добри. Всъщност имаше разумен шанс да спечели. Нямаше никакъв избор за първите два кръга: ако не изтеглеше междувременно нещо променящо играта, трябваше само да оцелее до шестия кръг, тъй че попита:
— Когато казваш, че ще играем за малката ми приятелка, какво имаш предвид?
Андрос изигра Наметалото на мрака, с което направи гамбита на Кип много по-малко вероятен, и каза:
— Онази малка робиня…
Като че ли не можеше да си спомни името. Кип не му подсказа от страх, че му подхвърля стръв. Андрос щракна с пръсти.
— Адрастея — каза тихо Гринуди от тъмното и Кип погледна към него. Мъжът носеше странни тежки очила, каквито Кип не беше виждал никога.
— Адрастея — каза Андрос все едно си го беше спомнил, все едно че Гринуди беше продължение на самия него. — Ще я купя и ако я спечелиш, ще ти я дам. Можеш да я използваш като стайна робиня. Не допускам, че селото ти е дало на момче със съмнителен чар като теб много възможности за плътски удоволствия, нали?
Стомахът на Кип се обърна.
— А ако загубя? — попита той с надеждата да отклони разговора далече от тези теми.
— Ще бъде моя робиня. Притеснявай се за това колкото искаш. — Устата му се изви в смътна усмивка.
„Кип, аз съм робиня — беше казала Тея. — Изобщо не знаеш какво означава това.“
Вече знаеше. Кип беше едно дебело копеле от дъното на Седемте сатрапии, но беше имал избор. Тея нямаше. Другите можеше да гледат Кип отвисоко, но дори не виждаха Тея. Или когато я виждаха, можеше да не е така, както тя щеше да иска да я видят.
— Какъв е планът ти за мен? — попита Кип.
Не можеше да види очите на стареца през толкова тъмните му очила, но Андрос кривна глава настрани и повдигна вежда изненадано.
— Въпрос, който собственият ми син никога нямаше да дръзне да зададе. Дързък ли си, или си глупав, момче?
— И двете. А ти избягваш въпроса.
Андрос Гайл присви устни. Вдигна два пръста и ги размърда.
Един юмрук се натресе в бузата на Кип. Гринуди. Оролам дано да остържеше очите му с пясък.
Кип беше паднал от стола си и бе изтървал картите си. Вдигна ги бавно, докато се съвземаше.
— Забавно е от време на време, Кип, но не търпя неуважението. Запомни или ще ти се напомня.
— Е, ще ми кажеш ли, или не? — попита Кип. Прекрачваше границата и го знаеше, но този път Андрос Гайл го подмина без внимание.
— Зависи колко добър играч на Девет крале си.
Кип поне този път се оказа достатъчно умен, за да не отвърне на това с: „Но какъв е краят на играта, дядко? Гайл, разбира се, почти владеят света, но Призмите не са вечни. Фамилията ти почти е свършила. Какво искаш?“
А може би Андрос Гайл беше кроил планове толкова дълго, че вече не знаеше как да не крои. Може би просто не съществуваше никаква победа и той го знаеше, но загубата определено беше възможна, а гордостта му не му позволяваше да загуби. Тъй че щеше да се бори и да се бори, и да унищожи сто други фамилии, и да продължава, докато най-сетне не го заковат долу в криптата му под Хромария.
— Не ми е останало толкова много, че да можеш да ми го отнемеш — каза Кип. — Тъй че още колко пъти можем да играем? — „След известно време, когато вече няма да имам какво да губя, ще мога само да печеля.“
Но беше невъзможно да си представи, че Андрос Гайл ще го постави в положение, при което може да се случват само добри неща.
— Още три пъти — каза Андрос.
Мислил беше за това, старата акула.
Кип си замълча. И гледай ти, мълчанието всъщност се изплати.
— Веднъж играем за това кой притежава Адрастея. А след това играем отново, за твоето бъдеще.
— Не те харесвам — каза Кип.
— Това е голям срам, защото смятам да ме намразиш толкова, колкото мразиш майка си.
— Недей — каза Кип, изведнъж изстинал.
— Моля?
— Недей — повтори Кип.
Отново кривване на главата, докато старецът го преценяваше. После каза:
— Ти си на ход.
Кип направи грешка на седемнайсетия кръг: не пресметна правилно лавинообразния ефект на възможностите на картите на двамата и видя как Андрос събра брилянтна серия. На следващия загуби.
Въздъхна и събра картите си. Беше игра за упражнение, както беше казал Андрос Гайл, без хронометри дори. Но Кип можеше да спечели. С малко късмет можеше да спечели срещу Андрос Гайл. Беше възможно, дори и с колодите на Андрос Гайл. Просто малко вероятно. Прегледа колодата да види какви карти щяха да се паднат след това, какво щеше да се случи, ако не беше сбъркал.