Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
После Елизабет извърна глава.
— Целта е да ми заложат капан — оплака се тя. — Когато французите нахлуят в Шотландия, ще трябва да се бия с тях. Те ще бъдат на моя земя, не мога да пренебрегна това. Това ще ни принуди да се бием с тях.
— Ще трябва да се бием с тях във всички случаи! — възкликна Сесил, когато чу как мислите й се въртят в кръг. — Но по този начин, ако спечелим, вие ще бъдете кралица на Англия и Шотландия.
— Но ако загубим, ще бъда обезглавена като кралица на Англия и Шотландия.
Наложи му се да овладее нетърпението си.
— Ваша светлост, това е изключително предложение от страна на шотландските лордове. Това е краят на дългогодишна… не… на вековна вражда. Ако спечелим, ще сте обединила кралството, както искаше вашият баща, както мечтаеше дядо ви. Имате шанса да се превърнете в най-великия монарх, когото Англия е познавала. Имате шанса да превърнете тези острови в едно обединено кралство.
— Да — каза Елизабет нещастно. — Но какво ще стане, ако загубим?
Беше Бъдни вечер, но в двора съвсем не цареше веселие. Елизабет седеше почти неподвижна в стола си начело на масата, заобиколена от членовете на своя Частен съвет: единственото й движение беше постоянното разтриване на кожичките на ноктите и поглаждането на ноктите с връхчетата на пръстите.
Сесил приключи аргументите си в полза на войната, сигурен, че никой разумен човек не би изразил несъгласие с безмилостния ход на неговата логика. Настъпи тишина, докато останалите лордове четяха представения от него дълъг списък.
— Но какво ще стане, ако загубим? — каза мрачно кралицата.
— Именно — съгласи се с нея сър Никълъс Бейкън.
Сесил виждаше, че тя примира от страх.
— Спирит — каза тя, с много нисък глас, — бог да ми е на помощ, но не мога да дам заповед за обявяване на война срещу Франция. Не и когато те са на прага ни. Не и ако не сме сигурни, че ще спечелим. Не и без… — тя млъкна насред изречението.
„Тя има предвид, не и без подкрепата на Дъдли“, помисли си той. „О, милостиви боже, защо ни даде принцеса, когато толкова отчаяно се нуждаем от крал? Тя не може да вземе решение без подкрепата на мъж, а този мъж е глупак и предател“…
Вратата се отвори и влезе сър Никълъс Трокмортън, поклони се на кралицата и разгъна един документ пред Сесил. Той му хвърли един поглед, а после вдигна очи към кралицата и останалите съветници и каза:
— Вятърът се промени.
За миг Елизабет не разбра какво искаше да каже той.
— Френската флотилия е потеглила.
Всички съветници рязко си поеха дъх и го задържаха. Елизабет побеля като платно.
— Те идват? — прошепна тя.
— Четирийсет кораба — каза Сесил.
— Ние имаме само четиринайсет — каза Елизабет, и той едва различи думите: устните й бяха толкова вдървени и изстинали, че тя едва можеше да говори.
— Нека потеглят — прошепна й Сесил, с убедителния тон на любовник. — Нека нашите кораби излязат от пристанището, където могат поне да пресрещнат изостаналите кораби от френския флот, може би дори да ги въвлекат в битка. За Бога, не ги задържайте в пристанището, където французите могат да влязат с корабите си и да ги изгорят пътьом!
Страхът да не изгуби корабите си бе по-голям, отколкото страхът й от война.
— Да — каза тя несигурно. — Да, трябва да отплават. Не трябва да бъдат заварени в пристанището.
Сесил се поклони бързо, надраска някаква бележка, и я занесе до вратата, където чакаше вестоносец.
— Задължен съм ви — каза той. — А сега трябва да обявим война на французите.
С нахапани до кръв устни и изпокъсани кожички на ноктите, Елизабет вървеше през двореца. Отиваше да се причести на Коледа, като обладана от духове жена, с усмивка, залепена на лицето като червена оръфана панделка.
В параклиса си, тя хвърли поглед през помещението, и откри, че Робърт Дъдли я гледа. Той й се усмихна леко и прошепна:
— Кураж!
Тя го погледна, сякаш беше единственият й приятел на света. Той понечи да се надигне от мястото си, сякаш искаше да отиде при нея, прекосявайки пътеката между скамейките пред целия двор. Тя поклати глава и се извърна, за да не вижда копнежа в очите му, за да не вижда той страстта в нейните.
Празненството по случай Коледа беше проведено умело, но безрадостно. Хористите пяха, редиците слуги поднасяха блюдо след блюдо сложно приготвени и великолепни ястия: Елизабет отбутваше чиниите настрана една след друга. Не й беше до ядене, нямаше желание дори да се преструва, че се храни.