Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
Тя отпусна глава в ръцете си.
— Тази болка в гърдите ми, която пулсира през цялото време, е раната, нанесена ми от скръбта — каза тя. — Тя е като пробождане с копие в сърцето ми. Трябва да му простя, за да накарам тази рана да зарасне. Всеки път, когато я докосвам с ревността си, болката избухва отново. Ще се заставя да му простя. Ще се заставя да простя дори на нея. — Тя вдигна глава от ръцете си и погледна към олтара. На фона на камъка видя слабото очертание на мястото, където беше висяло разпятието. Затвори очи и се помоли, сякаш то беше още там. — Няма да допусна ереста на развода. Дори ако той се върне при мен и ми каже, че тя е размислила и иска да се оженят, дори тогава няма да се съглася на това. Бог събра Робърт и мен, никой не може да ни раздели. Зная това. Той знае това. Вероятно дори тя, в бедното си, греховно сърце, знае това.
Във великолепните си покои в Уайтхол, Сесил се трудеше над съставянето на едно писмо. Беше адресирано до кралицата, но не беше в обичайния му отривист стил с номерирани точки. Беше далеч по-официално писмо, съчинено от него, за да й бъде изпратено от шотландските протестанти. Заобиколният маршрут на писмото — от Сесил до Шотландия, преписано от шотландските лордове със собствените им ръце, и спешно изпратено отново на юг до кралицата — според Сесил беше оправдан, защото нещо трябваше да разтърси Елизабет и да я накара да изпрати английска армия в Шотландия.
Френският гарнизон в Лийт се беше изтръгнал от обсадата и беше нанесъл поражение на шотландските протестанти, разположени на лагер пред замъка. В ужаса си от поражението граф Аран, голямата надежда на Сесил в Шотландия, се държеше изключително странно: ту беснееше от гняв, ту потъваше в мълчание и лееше сълзи. От бедния Джеймс Хамилтън не можеха да се очакват подвизи на героично предводителство, нито триумфална женитба с Елизабет: клетият, миловиден млад мъж явно бе полуобезумял, а претърпяното поражение го тласкаше към безразсъдство. Шотландските лордове бяха останали без водач, сами. Без подкрепата на Елизабет, сега те бяха и без приятели. Това, което сега бе отстъпление, щеше да се превърне в паническо бягство, когато френските подкрепления слезеха на сушата, а сър Никълъс Трокмортън, току-що пристигнал от Париж, обезумял от страх, предупреди, че френската флотилия се струпва във всички пристанища на Нормандия, войските са въоръжени и ще потеглят веднага щом се появи попътен вятър. Посланикът твърдеше уверено — французите не се съмнявали, че първо ще завладеят Шотландия, а после ще потеглят към Англия. Изобщо не се съмняваха, че ще спечелят.
„Ваша светлост, пишеше Сесил от името на шотландците, като наша посестрима по религия, като съюзник, който се бои от властта на французите, като съсед и приятел, ние Ви умоляваме да ни се притечете на помощ. Ако не ни подкрепите, ние се изправяме сами срещу узурпаторите французи, и не може да има съмнение, че след като Шотландия падне, французите ще нахлуят в Англия. В този ден ще Ви се иска да бяхте ни помогнали сега, защото тогава от нас няма да има никой жив, който да помогне на Вас.
Ние не сме нелоялни към кралица Мери Шотландска: ние се опълчваме срещу коварните й френски съветници, а не срещу нея. Опълчваме се срещу регентката, Мари дьо Гиз, която управлява на мястото на нашата истинска кралица Мери. Сънародниците на регентката, френските войски, вече са събрани и готови за битка, всеки договор, който имате с французите, вече е нарушен, тъй като те вдигнаха оръжие срещу нас, на наша земя. Роднините на регентката са наши заклети врагове, а също и Ваши.
Ако се бяхме обърнали с такъв призив към Вашия баща, той щеше да ни защити и така да обедини кралството: това беше големият му план. Молим Ви, бъдете истинска дъщеря на баща си и ни се притечете на помощ.
Можете да добавите каквото желаете, написа Сесил в послепис до шотландските лордове, но внимавайте да не прозвучите като бунтовници срещу законен владетел: тя няма да подкрепи открит бунт. Ако до времето, когато ни пишете, французите са убили някакви жени и деца, редно е да й съобщите за това, а да не си го спестите. Не споменавайте пари, дайте й основание да смята, че това ще бъде бърза и евтина кампания. Оставям на вас да й съобщите сегашната ситуация, когато това писмо стигне до вас и го препишете и препратите. Късмет, и Бог да ви е на помощ.“
„И Бог да е на помощ на всички ни“, каза си изплашено той, докато сгъваше писмото и го запечатваше на три места с празен печат. Беше го оставил неподписано. Сесил много рядко оставяше името си върху документ.