Любовникът на девицата

Посланикът не се оставяше да бъде заблуден. Дори Елизабет, впрегнала в действие целия си чар, не успя да извика усмивка върху лицето му. Най-накрая той се надигна от мястото си, като се оправда, че не се чувства добре.

— Виждате ли какви неприятности причинихте? — рязко каза Норфолк на Дъдли.

— Аз?

— Барон фон Бройнер смята, че не е вероятно моята братовчедка, кралицата, да се омъжи, когато е открито влюбена в друг мъж, и е посъветвал ерцхерцога все още да не идва в Англия.

— Аз съм предан приятел на кралицата, както знаете — каза Дъдли презрително. — И искам единствено онова, което е най-добро за нея.

— Вие сте едно проклето, домогващо се до властта псе — изруга го Норфолк. — Помрачихте нейния блясък, така че никой принц в Европа да не пожелае да я има. Нима мислите, че те не чуват клюките? Мислите ли, че не знаят как вие сте я обсебили изцяло, че се е поболяла по вас като от потната болест? Нима мислите, че вярват, че вие и тя вече сте сложили край на всичко? Всички мислят, че просто сте се оттеглили, за да може тя да избере своя рогоносец, и никой почтен мъж не желае да я вземе.

— Оскърбявате я. Ще отговаряте пред мен за това — каза Дъдли, побелял от гняв.

— Може и да я оскърбявам, но вие я съсипахте — отвърна му гневно Норфолк.

— Защото някакъв ерцхерцог не желае да пристигне да я ухажва? — запита Дъдли. — Вие не сте нито неин истински приятел, нито истински англичанин, ако смятате, че е редно тя да се омъжи за чужденец. Защо трябва да имаме още един чуждестранен принц на английския трон? Каква полза ни донесе Филип Испански?

— Защото тя трябва да се омъжи — каза Норфолк, разгорещен до ярост. — И то за човек с кралска кръв, във всеки случай — за по-достоен мъж, отколкото за такова псе като вас.

— Господа… — Хладните нотки в гласа на сър Франсис Нолис ги накараха да се обърнат. — Господа благородници. Кралицата гледа към вас, нарушавате приятната хармония на празненството.

— Кажете на него — каза Норфолк, като се промуши покрай Дъдли. — Не желая да слушам глупости, когато виждам, че моята братовчедка е съсипана, а страната затъва без съюзници.

Робърт го остави да си върви. Пряко волята си хвърли поглед към трона. Елизабет гледаше към него, посланикът си беше тръгнал, а в тревогата си какво ли говореше чичо й на мъжа, когото тя обичаше, тя не беше забелязала прощалния му поклон.