Любовникът на девицата

„Този проклетник Дъдли“, помисли си той, и премести писмото малко по-близо, та тя да го отвори.

Тя го прочете бавно.

— Това ви дава повод да изпратите армия в Шотландия — каза й Сесил. — Това е призив от обединените лордове на Шотландия за помощта ви при отхвърлянето на една узурпаторска власт: френската. Никой не може да каже, че нахлувате за свои собствени цели. Никой не може да каже, че отхвърляте една законна кралица. Това е вашата покана от законно утвърдените лордове, които излагат основателните си оплаквания. Можете да се съгласите.

— Не — каза тя нервно. — Още не.

— Изпратихме пари — започна да изброява Сесил. — Изпратихме наблюдатели. Знаем, че шотландските лордове ще се бият достойно. Знаем дори, че могат да победят Мари дьо Гиз — отблъснаха я обратно чак до самия бряг на морето при Лийт. Знаем, че французите ще дойдат, но те още не са потеглили, чакат времето да се промени. Само вятърът стои между нас и инвазията. Единствено и само въздухът стои между нас и катастрофата. Знаем, че това е подходящият момент за нас. Трябва да се възползваме от него.

Тя се надигна от писалището си.

— Сесил, половината Частен съвет ме предупреждава, че със сигурност ще изгубим. Лорд Клинтън, върховният адмирал, казва, че не може да гарантира, че нашият флот може да удържи срещу една френска флотилия: те имат по-добри кораби и по-добри оръдия. Граф Пемброук, маркиз Уинчестър, ме съветва да не тръгвам срещу Шотландия, собственият ви зет, Никълъс Бейкън, казва, че рискът е твърде голям. Каспар фон Бройнер ме предупреждава тайно, че макар той и императорът да са мои приятели, са сигурни, че ще изгубим. Френският двор се смее на висок глас при мисълта, че се опитваме да поведем война срещу тях. Намират за смехотворна дори мисълта, че изобщо бихме мечтали за това. Всеки, когото попитам, ми казва, че със сигурност ще загубим.