Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— Вече три кораба — изгубени! — каза нещастно Елизабет, приведена над огъня в личния си кабинет, като чоплеше кожата около ноктите си, по-скоро като нацупено момиче, отколкото като кралица. — Три кораба изгубени, и то без нито един изстрел!
— Единайсет кораба в безопасност — каза упорито Сесил. — Помислете за това. Единайсет кораба в безопасност, намиращи се в залива при устието на Форт, подкрепящи обсадата срещу Мари дьо Гиз. Помислете си как ли се чувства тя, като гледа от прозореца си и вижда шотландците под стените си, а английския флот — в пристанището си.
— Тя вижда само единайсет кораба — каза Елизабет упорито. — Три вече са изгубени. Да пази бог да не се окажат първата от много загуби. Трябва да ги отзовем, докато още имаме единайсетте. Сесил, не се осмелявам да направя това, без да съм сигурна, че ще спечеля.
— Никога не може да е сигурно, че ще спечелим — заяви той. — Винаги ще бъде рисковано, но трябва да поемете този риск сега, ваша светлост.
— Спирит, моля ви, не искайте това от мен.
Тя се задъхваше, беше на път да изпадне в един от истеричните си пристъпи, но той продължи да настоява.
— Не можете да отмените заповедта.
— Твърде много се страхувам.
— Не можете да играете ролята на жена сега, трябва да имате сърцето и смелостта на мъж. Намерете смелост, Елизабет. Вие сте дъщеря на баща си, изпълнете ролята на владетел. Виждал съм ви по-смела от всеки мъж.
За миг си помисли, че ласкателната лъжа я е убедила. Брадичката й се вдигна, лицето й поруменя, но после той видя как искрата внезапно се отдръпва от очите й, и тя отново изпадна в униние.
— Не мога — каза тя. — Никога не сте ме виждали да се държа като владетел. Никога не съм била нищо повече от хитра и двулична жена. Не мога да се бия открито. Никога не съм го правила. Няма да има война.
— Ще трябва да се научите да бъдете крал — предупреди я Сесил. — Един ден ще трябва да кажете, че сте само една слаба жена, но имате сърцето и смелостта на крал. Не можете да управлявате това кралство, без да бъдете негов крал.
Тя поклати глава, упорита като изплашено рижо муле.
— Не смея.
— Не можете да отзовете корабите, трябва да обявите война.
— Не.
Той си пое дъх и подложи на проверка собствената си решимост. После измъкна от жакета си писмото за оттеглянето си.
— Тогава трябва да ви помоля да ме освободите.
Елизабет рязко се извъртя кръгом.
— Какво? Какво е това?
— Освободете ме. Не мога да ви служа. Ако не желаете да приемете съветите ми по този въпрос, който е така тясно свързан със сигурността на кралството, то тогава аз не мога да ви служа. В неуспеха си да ви убедя, аз ви провалих, и предадох службата си. Ще сторя за вас всичко на този свят, което мога. Знаете колко сте ми скъпа — по-скъпа от съпруга или дъщеря. Но ако не мога да ви убедя да изпратите армията ни в Шотландия, тогава трябва да напусна службата си при вас.
За миг тя стана толкова бяла, че той си помисли, че може да припадне.
— Правите си шега с мен — каза тя задъхано. — За да ме принудите да се съглася.
— Не.
— Никога няма да ме напуснете.
— Трябва. Би трябвало да ви служи някой друг, който може да ви убеди кое е във ваш интерес. Аз се превърнах в обикновения метал, който обезсилва златото. Аз съм пренебрегнат. Аз съм обезценен. Аз съм като фалшива монета.
— Не сте пренебрегнат, Спирит. Знаете…
Той се поклони много ниско.
— Ще изпълнявам всичко друго, каквото ваша светлост нареди, всяка друга служба, била тя в кухнята или градината на ваше величество, готов съм, независимо от зачитането, богатството или затрудненията, да върша каквото ми нареди ваше величество, до края на живота ми.
— Спирит, не можете да ме напуснете.
Сесил тръгна заднешком към вратата. Тя стоеше като сгълчано дете, с протегнати към него ръце.
— Уилям! Моля те! Нима ще бъда оставена сама, без никого до себе си? — запита тя. — Тази Шотландия вече ми струва единствения мъж, когото обичам: нима ще ме лиши и от първия ми съветник и приятел? От вас, който сте мой верен приятел и съветник още от детските ми години?
Той спря за миг на вратата.
— Моля ви, предприемете нужните стъпки да се защитите — каза той тихо. — Веднага щом шотландците бъдат победени, французите ще минат през Англия толкова бързо, колкото никога не сме виждали да се движи никоя армия. Ще дойдат тук и ще ви свалят от трона. Моля ви, заради самата себе си, подгответе си убежище и начин да стигнете до него.