Злокобен танц

Аз самият също съм вмъквал по някой „добър призрак“ в работата си. Към края на „Сблъсък“ Ник Андрос, герой, загинал в експлозия по-рано, се връща, за да покаже на добронамерения, но слабоумен Том Кълен как да се грижи за главния герой Стю Редман, който е сериозно болен от пневмония. За целите на хорър романите обаче призраците трябва да са зли. Което ни връща към вече отлично познатия сблъсък на Аполониева с Дионисиева природа и тревожното оглеждане за мутанта.

В „Призрачна история“ Дон Уондърли е повикан от четирима възрастни мъже, които наричат себе си Кръга Чаудър. Чичото на Дон, който е бил петият член на кръга, е починал от сърдечен удар година по-рано по време на парти, организирано в чест на мистериозната актриса Ан-Вероника Мур. Както с повечето добри готически романи, не би било честно да предавам повече от сюжета отвъд този момент. Не защото читателят ветеран ще открие нещо ново в книгата (това би било учудващо, предвид намерението на Строб да спои колкото може повече елементи от класически истории за призраци), а защото всеки опит да се предаде накратко готически роман прави историята да изглежда абсурдно сложна и претоварена. Повечето готически истории са романи с прекалено усложнен сюжет, чийто успех или провал зависи от умението на автора да ви накара да повярвате в героите и да попиете настроението. Тъкмо с това Строб постига пълен успех и машината работи гладко (ако и да вдига доста шум, но пък това е и една от най-привлекателните страни на готическата история — тя е изключително шумна!) Стилът на автора е великолепно балансиран и добре настроен.

Изчистена до основните си линии, ситуацията, описана в „Призрачна история“, се явява конфликт между Аполониевото и Дионисиевото начало (точно какъвто откриваме у „Доктор Джекил и господин Хайд“) и възприетата морална позиция, както при повечето хорър произведения, е изцяло реакционна. Политиката на романа е политиката на четирите старчета, членуващи в Кръга Чаудър — Сиърс Джеймс и Джон Джафри са твърди републиканци, Луис Бенедикт очевидно притежава едва ли не лично феодално горско имение, а за Рики Хоторн научаваме, че някога е бил социалист. Макар че вероятно е единственият социалист, дотолкова обсебен от любовта си към нови вратовръзки, че дори да си ляга вечер с тях. Строб възприема всички тях, включително Дон Уондърли и младия Питър Барнс, като създания, изпълнени с кураж, любов и щедрост (и както авторът по-късно беше обяснил в писмо, адресирано до мен, никое от тези качества не противоречи на идеята за реакционизма, дори напротив, те го определят). В контраст женското привидение (всички зли призраци на Строб са женски) е студено и разрушително и жадува само отмъщение. Когато Дон Уондърли прави секс със създанието в неговата форма на Алма Моубли, той я докосва в нощта и изпитва „внезапен прилив на концентрирани усещания, прилив на отвращение — сякаш бях докоснал гол охлюв“. В един момент докато са заедно, Дон се събужда и вижда Алма, застанала до прозореца, да се взира безцелно в мъглата навън. Той я пита дали нещо не е наред и тя му отговаря. В началото Дон си внушава, че е казала: „Видях призрак“. По-късно е принуден да си признае, че е възможно да е казала: „Аз съм призрак“. В крайна сметка пробудените спомени го убеждават, че е казала нещо далеч по-поразително: „Ти си призрак“.