Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Джек пристъпи напред, но Богс го улови за лакътя.
— Сташ е прав. Остави ги. Нека се разберат двамата.
Ала Фрици не смяташе да оставя на Сташ да продължи. Хвърли се напред с изненадваща за едрото си тяло бързина, блъсна се в Сташ и го събори. Миньорите побързаха да се отдръпнат настрани.
Фрици облиза устни.
— Говори каквото щеш за мен. Но не закачай дъщеря ми…
Сташ вдигна глава и премигна.
— Дъщеря ти… о, искаш да кажеш, онази чернокосата? Но, Фрици, трябваше да ми кажеш. Божичко, сигурно щеше да ми направи отстъпка!
Фрици не му позволи да се изправи. Той изрева и се нахвърли върху него.
С крайчеца на окото си Джек забеляза как една от камерите се извръща към тях. Сигурно вече бяха вдигнали обща тревога. Опита да си пробие път към предния край на тълпата, надаваща възбудени възгласи. Зяпачите вече си разменяха ентусиазирано залози. Но този бой нямаше да е като онзи в столовата. Ни най-малко. Фрици щеше да убие Сташ, ако някой не успееше да го спре.
Джек избърса чело. Пристегна пешкира на кръста си. Усещаше, че мокрият под е хлъзгав. В този момент Сташ отново отхвърча назад и се блъсна с трясък в гардеробчетата. Фрици го вдигна, окачи го на една от вратите и го удари с другата. В същия миг в помещението нахлуха полицаи с оръжия в ръце. Изглежда бяха предупредени навреме, защото носеха специални униформи за борба с размирици. Или пък просто спяха с тях.
— Не мърдай!
Всички в помещението замръзнаха по местата си. Само Сташ хленчеше, проснат на пода, с разкъсан на гърдите комбинезон.
Полицаите, с тъмни шлемове и щитове, изглеждаха малко нелепо, заобиколени от голи мъже.
— Това е законен бой — обяви усмихнато Богс. — Нямаме нужда от вас.
— Да има други мнения по въпроса? — попита старшият, оглеждайки присъстващите.
Никой не отговори. Джек също сметна, че ще е най-добре да премълчи. Сташ може и да беше прав, че Фрици е доносник, но кой би могъл да обвинява едрия мъж, че държат дъщеря му в бордея на компанията?
Сташ най-сетне се надигна и опря гръб в гардероба.
— Настоявам за правото си на дуел — произнесе той задъхано.
Фрици го изгледа. Стисна зъби, отвори уста и проговори:
— А аз потвърждавам неговото право. И тъй като аз бях предизвиканият, искам това да стане тук и сега.
Богс се размърда. Насочи поглед към старшия.
— Господин Куейд. Те настояват за дуел. Предлагам да удовлетворим желанието им. Така поне ще изпуснем бесовете от бутилката.
Старшият повдигна масивните си рамене.
— Какво пък? Това си е ваша работа. Ти се погрижи за това, Богс, теб ще държа отговорен. — После кимна на полицаите. — Изчезваме оттук. — Те се подредиха и излязоха, също толкова бързо, колкото бяха дошли.
Сташ изглеждаше изненадан.
— Нямах предвид веднага…
— А кога, Сташ? — попита го Богс. — Сам си го изпроси.
— Но… аз не мога да се бия с Фрици в това състояние вдигна окървавената си ръка.
Богс се приближи към него.
— Няма страшно. После ще те оправят в лазарета. Хайде, изправи се, момче. Ти го предизвика, сега си сърбай попарата. Инак Куейд ще си го изкара на нас.
— В такъв случай ще помоля някой да ме замести. Видяхте какво направи с мен Фрици, когато ме притисна одеве. Хайде де. Все някой ще го направи заради мен. — Надигна се, олюлявайки се, с пребледняло лице. — Той ще ме убие!
— И тъкмо навреме, друже — чу се нисък глас откъм тълпата.
Останалите го гледаха мрачно, пристъпвайки от крак на крак. Неколцина с привидно безразличие се обърнаха към гардеробчетата, за да довършат прекъснатите си занимания. Сташ най-сетне бе на път да получи онова, което заслужаваше.
Джек пристъпи напред.
— Аз ще го направя.
11.
Богс се извърна втрещен към Джек.
— Не дължиш нищо на този негодник — но като видя решителното изражение на лицето на Джек, сви рамене. — Обличай се, щом си решил. Ние ще дръпнем гардеробите назад.
Сташ надари Джек с вяла усмивка.
— Благодаря, друже.
— Не ми благодари. Не го правя заради теб.
— А за кого тогава?