Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Не е ли цялото баронство една голяма защита? – попита Гаред.
– Дори баронът смята, че разходите са раздути – рече Смит.
Лицето на Гаред придоби напрегнатото изражение, появяващо се винаги когато някой кажеше нещо неразбираемо за него.
– Какви са?
Чадо Франк не му обърна внимание, а хвърли изпълнен с омраза поглед към Смит.
– Как се осмеляваш да се съмняваш в инквизитора? Катедралата на Хралупата ще бъде последното ни убежище, ако ядроните превземат провинцията, което едва не се случи по Новолуние.
– Проект, за чието завършване ще са нужни десетилетия – обади се Ърни, – и накрая ще имаме просто стаи с неправилна форма на обширен терен. Една обикновена защитна стена ще бъде по-евтина и далеч по-ефективна.
– Демоните стигнаха чак до центъра на Хралупата – каза Гаред – и никаква стена или защита няма да ги спрат. По-добре да използваме мястото, за да се молим за завръщането на Избавителя.
– Самият господин Бейлс отрича да е Избавителят – напомни му Хейс. – Такива бяха собствените му думи. Трябва да продължим да молим Създателя за истински спасител.
При тези думи ръцете на Гаред се свиха в юмруци. Напоследък беше станал по-набожен, но причината бе единствено вярата му – споделяна от десетки хиляди хора из Теса – че Арлен Бейлс е Избавителят, изпратен от Създателя, за да поведе човечеството срещу ядроните.
Инквизиторът беше изпратен в Хралупата от пастирите на Създателя в Анжие, за да проучи тези твърдения, за предпочитане да ги опровергае и да отхвърли Арлен като самозванец. Но инквизиторът не беше глупак. Откритото противопоставяне на Арлен щеше да настрои цялата Хралупа срещу него.
– Моите уважения, инквизиторе – рече Лийша, – но Арлен Бейлс не е казвал нищо такова. Той отрича да е Избавителят, да, но каза, че трябва да разчитаме само един на друг.
Гаред удари с юмруци по масата. Всички се обърнаха към него, срещайки мрачния му поглед.
– Той е Избавителят. Не разбирам защо продължаваме да говорим така, все едно не е.
Инквизиторът Хейс поклати глава.
– Няма доказателство...
– Доказателство?! – прогърмя Гаред. – Той ни спаси, когато ни изяждаха. Върна ни силата да се пазим. Никой не може да го отрече. Всички го видяхте как се носи в небето, как хвърля мълнии от ръцете си, и ми търсите доказателства? Какво ще кажете за това, че последното Новолуние нямаше нападение от мисловен демон?
Той погледна към графа.
– Чухте го по време на боя му с Джардир. „Последната ми задача е да се отърва от теб, преди да пренеса битката в самото Ядро“, му каза той.
– Демоните продължават да идват всяка нощ, бароне – каза Тамос. – Домовете горят. Воините кървят. Невинни хора умират. Не отхвърлям онова, което стори господин Бейлс, но не се чувствам и „избавен“.
Гаред сви рамене.
– Може да е свършил трудната част, а останалото трябва да направим сами. Може би отново ще стане трудно, а той просто ни е спечелил малко време, за да станем силни. Никакви пастири няма. Не се преструвайте, че знаете целия план на Създателя. Но едно нещо е сигурно, както е сигурен изгревът на слънцето. Създателят е пратил Арлен Бейлс да ни върне бойните магии и да ни покаже как да се бием.
Той погледна отново към инквизитора.
– Останалото ще разберем, като поемем по пътя. Може да сме читави и да си върнем нощта, а може греховете ни да натежат и да паднем.
Хейс примигна, чудейки се какво да отговори. Лийша виждаше как мъжът се бори със себе си, опитвайки се да примири „чудесата“ на Арлен с желанието на своя орден да запази властта си.
– Значи, ние трябва да се кланяме на Арлен Бейлс? – попита троснато Тамос, изказвайки мислите си на глас. – Всички пастири и върховни пастири – аз и братята ми, и Юкор от Милн? Всички ние доброволно да абдикираме от властта и да му я предадем?
– Абди-какво? – попита Гаред. – Разбира се, че не. Вие сте се срещали с него. Господин Бейлс не се интересува от тронове и документи. Мисля, че Избавителят не се интересува от нищо друго, освен от това, да ни пази през нощта. И какво лошо има в това, да му се признае какво е направил, особено сега, когато заради нас е тръгнал към самото Ядро?
– За това имаме само неговата дума, бароне – отбеляза чадо Франк.
Гаред го изгледа с изпепеляващ поглед.