Света троица [Войните на Розите-2]

— Напред! — извика.

Всичките му капитани знаеха каква е първата маневра срещу армията на краля. След като бяха толкова близо едни до други, не ставаше да подвикват заповедите из бойното поле и да издадат на Бъкингам намеренията си. Вместо това Уорик отиде право в центъра и бързо скъси разстоянието.

От двата фланга се издигна облак от стрели и той изпита ужас. Само първите му редици имаха щитове, а кралските стрелци издигаха стрели над главите им и раняваха и убиваха с дузини при всяка изпратена и профучаваща серия. По-страшна дори беше пукотевицата от изстрелите на оръдията, които плюеха пламъци от дулата си. Вълна след вълна покосяваше мъжете му, стрели валяха в краката му и се забиваха в земята. Все повече и повече излитаха, съскаха и тупкаха върху плът и желязо. Чуваха се викове на шок и агония, които бързо останаха назад, но той не се обърна. При двеста ярда разстояние всеки инстинкт крещеше да напада и да убива. Първите му редици преминаха в лек бяг, дишайки тежко.

— Червено знаме! — извика Уорик и зачака, докато вестителят му издигна аления плат, закачен на дръжката на пика, и го развяваше високо в продължение на десет стъпки, после го захвърли на земята. Това нямаше да означава нищо за Бъкингам, но то беше сигналът, за който бе помолил лорд Грей. Само след минути Уорик щеше да разбере дали оня го е направил на глупак.

Щом стигнаха на стотина ярда, Уорик издаде нова заповед да завият наляво. Стрелите вече покосяваха мъжете отблизо, пробиваха ризниците и чукаха по щитовете. Той почувства облекчение, че не е на кон, защото щеше да бъде лесна мишена. Първите му две редици показаха, че са опитни бойци, и не развалиха строя, докато извиваха редиците. Мъжете от Кент ги следваха по петите, като рязко свиха през полето, за да се насочат към фланга на Бъкингам. Оставиха след себе си следа от мъртъвци и ранени, които крещяха неистово.

Стрелците на краля бяха защитени от гора от колове. Те биха спрели кавалерия, но не и пешаци, които просто ги заобикаляха. Стрелците им не бяха подготвени за почти хиляда воини, които във внезапен изблик се спуснаха към тях с вой, сечаха наляво и надясно, докато те стреляха и се мъчеха да се прикриват. Атаката под дъжда от стрели беше ужасяваща, жертвите и ранените вероятно бяха стотици, ако не и хиляди. Тези мъже бяха погълнати от вълна на бясна ярост, разкъсвани от мечове и брадви, напълно побеснели, за да проявят каквато и да е предпазливост.

Онзи, който командваше кавалерията на външния фланг, предпочете да се отдръпне, вместо да остави мъжете си да посрещнат нападението. Докато избиваха стрелците, намерението на командващия очевидно бе да заобиколи и да удари срещу фланга на Уорик, като ги притисне между главните сили на краля и конниците в доспехи. След като нямаше свои конни рицари, Уорик не можеше да ги блокира. Хората му трябваше да се абстрахират от движещите се коне и да сблъскат щитовете си с пешаците, чиито редици напираха към центъра.