Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Лейди Пласида се ококори от изненада, загуби равновесие и седна в снега.
— Погледнете ме — твърдо, но спокойно каза Исана.
Ария вече я гледаше с широко отворени очи. Исана си помисли, че никой не е говорил с Върховната лейди по този начин от детството й.
— Ние сме тук с цел да сключим мир, Върховна лейди. Трябва незабавно да прекратите опитите си да превърнете запознаването ми с исканията на опонентите ни в кървава баня.
Тя вдигна брадичка и заповяда:
— Разкарайте. Вашата. Фурия.
Малкият огнен сокол с пукот се превърна в дим.
— Благодаря ви — каза Исана. — А сега сложете меча си на земята.
Ария хвърли бърз поглед към събралите се вождове, изчерви се и се подчини.
— Разбира се, милейди.
— Благодаря ви. Арарис?
Исана се обърна и видя, че мечът на Арарис е забит в снега, а самият той стои с носна кърпа в ръка в готовност.
Той спокойно я притисна към бузата й и каза:
— Кървиш.
Резката на бузата й се превърна в проблясък на болка, когато кърпичката я докосна. Тя потръпна. Не беше очаквала това оръжие да е толкова остро.
— О, благодаря — каза тя, притискайки кърпата към бузата си.
Арарис кимна и се обърна да подаде ръка на лейди Плацида, за да й помогне да се изправи от снега.
Исана се обърна към ледените и отново пристъпи към Залез. После спокойно свали окървавената кърпичка и усети как топла струйка се стича по бузата й. Тя съвсем съзнателно позволи на болката и раздразнението си да се покажат на лицето й и се втренчи в Залез.
По-възрастният вожд насочи поглед към Червени води и Исана изведнъж усети рязък, неприятен прилив на неодобрение. Червени води изпита това чувство върху себе си дори по-силно от Исана. Той леко се олюля от силата на тази емоция и отстъпи назад, за да застане до Големи рамене, излъчвайки леко чувство на гняв. Останалите ледени всичко това явно ги забавляваше.
Току-що при ледените се беше случило нещо подобно на това между нея и Ария, осъзна Исана. Залез току-що беше плеснал Червени води, макар през цялото време да не бяха казали нито дума. И почти не помръднаха.
Интуитивно Исана свали наметалото си и разпери ръце, за да покаже, че не е въоръжена. Залез я изучи за момент, после кимна и подаде кокалената си тояга на Големи рамене. След това й предложи огромната си космата ноктеста ръка.
Исана без колебание сложи ръката си върху нея, точно както би изразила доверието си към друг призовател на вода. Каквото и чувство на емпатия да използваха ледените, каквато и да беше природата му, то беше също толкова впечатляващо, колкото и нейното, макар и напълно различно. Не се страхуваше, че Залез ще й навреди. Нивото на емоционален контрол, което беше демонстрирал, когато изрази недоволството си от Червени води, беше смиряващо.
Огромната му ръка нежно стисна нейната, без ноктите да докоснат кожата й. Леденият я погледна безстрастно.
— Тук съм, за да постигна мир между нашите народи — каза Исана, оставяйки чувствата й да се стичат през дланта й в Залез. Тя едва не се усмихна.
Напълно вероятно беше алеранската самоувереност, за която я предупреди Дорога, отново да изиграе жестока шега. Имаше ли основание да мисли, че ще успее да скрие емоциите си от ледения?
Залез въздъхна и наведе глава. Вълна от емоции блъсна Исана и всичките му чувства бяха толкова реални за нея, сякаш бяха нейни собствени: скръб, чувство за загуба и съжаление, които само се засилваха с годините.
Но заедно с тези емоции той излъчваше възторг, облекчение и мъничка, но болезнено ясна искрица надежда.
— Най-накрая — каза той на глас — вашите хора изпратиха мирен вожд.
Сълзи се търкулнаха от очите на Исана, причинявайки й болка в мястото на порязаната буза. Тя безмълвно кимна.
— Няма да е лесно — каза й Залез. — Твърде много…
Вълна от гняв я обля, макар че Залез го държеше под контрол.
Мекото ръкостискане дори не трепна.
— Твърде много…
В него избухна ново чувство — подозрение, дори повече — очакване на предателство.
— Да — тихо каза Исана. — Но е необходимо.
— Заради врага, който ви е нападнал — спокойно каза Залез. — Ние знаем.
Исана го изгледа изненадано.
— Вие… вие знаете?
Той кимна.
— През последните три години бойни действия очаквахме, че врагът ще отслаби вашите сили на юг. Надявахме се, че това ще ви принуди да отзовете защитниците на Стената на юг, за да се бият за земите, които ви осигуряват храна, вие ще си тръгнете оттук и ще ни оставите на мира.