Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Но може би за мен ще направите изключение?

Е, как да му обясни, че с изящните обувки с висок ток я болят краката? Може да върви бавно, но да танцува? Той, изглежда, иска да поговори за нещо с нея. И не пред всички.

— Но само по изключение — милостиво прие тя.

Болката бе непоносима. Настя се сдържаше с усилие да не се мръщи на всяка крачка. Добре поне, че музиката бе бавна.

— Струва ми се, че се казвате Анастасия? — започна Кирил, като прегърна партньорката си и плавно я поведе.

— Точно така.

— Защо не съм ви виждал преди у Володя? Криел е от всички такова съкровище?

— Вие ме ласкаете грубо — отвърна сухо Настя. — Но ще ви отговоря на въпроса. Него ден отидох при Володя за първи път от много години.

— Скарани ли бяхте? Извинете, ако се държа нетактично.

— Не, не бяхме скарани. Просто не сме си нужни и толкоз. Когато научих случайно, че с него е станало нещастие, реших да навестя стария си познат.

— Да, нещастието е ужасно — въздъхна съкрушено Есипов. — Първо смъртта на жена му, после болестта. Но Володя се държи удивително твърдо. Поразително мъжествен характер. Ние, имам предвид нашето издателство, се стараем да направим за него всичко, което можем. И знаете ли, замислил съм един проект, който при успешно изпълнение ще позволи да го изпратим на лечение зад граница за сметка на издателството. Това струва огромни средства, но проектът би позволил да ги спечелим.

— Това е похвално. Докъде стигна работата?

— До спонсорите. Нямаме силица да се справим сами, а не можем да намерим спонсори. Тъкмо днес водих преговори с представители на две банки и за съжаление те ми отказаха.

— Защо? Смятат ви за ненадежден партньор?

— Надявам се, че не. Нашето издателство има добра репутация, всички го твърдят. Банките не вярват в моята идея. Тя наистина е съвършено нова и много необикновена. А съм сигурен, че от това можем да спечелим достатъчно, за да заплатим лечението на Володя в добра клиника.

— Смятате, че лечението ще му помогне?

— Знам със сигурност. Вижте какво, ще си позволя да ви открия една тайна, ако досега не сте знаели. Володя казвал ли ви е какво се е случило с него?

— Не. Той избягва тази тема.

— Виждате ли. А аз знам, че всичко това е на нервна почва. Психогенен паралич. Много тежко преживя смъртта на жена си, а когато се разбра, че единственият му син не иска нито да учи, нито да работи, употребява наркотици и води компании с криминален елемент, Володя вече не можеше да го понесе. Нарочно съм се консултирал със специалисти, такива случаи се лекуват много успешно в чужбина.

— Значи здравето на Соловьов в дадения момент е в ръцете на банката, която ще се съгласи да ви окаже спонсорска помощ за идеята ви? Правилно ли ви разбрах?

— Правилно. Не ми стига умът къде да търся тази банка.

— И аз — усмихна се Настя.

От самото начало на разговора тя разбра накъде бие Есипов и твърдо реши да не се поддава на провокации.

— На ваше място аз не бих бързала — каза тя. — Сигурно знаете, че в дома на Соловьов е станало убийство. Мен например следователят ме разпитва четири-пет пъти. И аз разбрах, че Соловьов е силно заподозрян в убийството на собствения си помощник и собствената си любовница. Така че може би не го очаква лечение в чужбина, а обвинителна присъда.