Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Не бива да говорите така. И дори не бива да мислите така — неочаквано разгорещено заяви Кирил. — Володя не е виновен.
— Откъде знаете?
— Чувствам. Не го познавам от една година, работим заедно от първия ден, когато бе основано издателството. Той не може да го е извършил.
— Но милицията е на друго мнение.
— Ще го променят. Просто още не са се ориентирали.
Настя не отговори нищо и до края на танца повече не размениха нито дума.
Безсънието стана нещо обикновено за него. Лежеше с отворени очи в спалнята си и се вслушваше в шумовете. Андрей вече го няма, никой не ходи на втория етаж. Ако се чува нещо, то е само откъм хола, където денонощно дежури милиционер.
След като Анастасия намери из книжата му някакво писмо, повече не дойде и дори не се обади. Соловьов изведнъж почувства, че никога по-рано не е бил толкова самотен. Колко бързо се промени всичко, буквално за миг! Съвсем доскоро до него постоянно живееше младият му енергичен помощник, а Соловьов имаше млада прелестна любовница и едновременно жена, за която мечтаеше и без която скучаеше. А сега? Помощникът е убит. Любовницата, която се оказа професионална джебчийка, също е убита. А жената, за която мечтаеше, изчезна от живота му. Той Дори не може да й звънне. Чува само дълги сигнали. Сутрин, денем, вечер. От отчаяние няколко пъти избира номера й нощем. Но пак никой не му отговори. Къде изчезна? Да е заминала с мъжа си в отпуска? Или въобще да се е преместила да живее на друго място? Тя няма да му звънне никога повече и няма да дойде. Защо й е? Инвалид…
Доскоро той знаеше, че ръководителите на „Шерхан“ са хора, с които може да си има работа, те са стабилни и добросъвестни хора, които се отнасят прекрасно към него, винаги ще се притекат на помощ. А сега знае, че го правят на идиот, използвайки факта, че заради болестта си не може да пътува из града и общува с малко хора. Дребнави хора. Защо е всичко това? Нима не можеше да му платят и да си нямат главоболия? Та те трябва да разбират, че за него хонорарите от преводите са единственият му източник на съществуване, парите му трябват, защото за болния, за инвалида животът автоматично става многократно по-скъп. Лекарства, специално оборудване, услуги, помощник. Да не платиш на инвалид е гадост. Отвратително нещо. Недостойно.
Той никога не е бил мнителен. Анастасия е права, че не е способен да действа. Винаги му е било по-лесно да плува по течението, да се приспособява към стеклите се обстоятелства и да не се опитва да ги промени. Не замина в чужбина с жената, която обичаше, защото не искаше да остави сина си сам. А каква полза? Пак израсна едно недоносче. Ако не днес, утре ще влезе в затвора. Имаше единствен шанс да промени живота си, а така бездарно го изпусна. И сега какво? Пълна самота. Дори няма работа.
В този момент Соловьов изключително ясно разбра, че повече няма да работи за издателство „Шерхан“. А в следващата секунда го обзе яростната жажда за мъст. Да им откъсне главата. Да ги унищожи, за да не остане на земята и помен от това издателство.
ГЛАВА 15
Николай Селуянов бе влюбен и за първи път от няколко години се чувстваше щастлив. Затова като много влюбени искаше на всички да е добре и по възможност всички наоколо да са щастливи. Като научи привечер резултатите от експертизата на почвените образци, той не тръгна да занимава никого, в това число и Настя. Знаеше, че тя се готви да празнува годишнината от сватбата си, затова просто седна в колата и пое към „Мечта“. Специалистите бяха заявили твърдо: образецът, представен за изследване в плик номер едно и взет от дома на М. Е. Черкасов, съвпада по много признаци с образеца в плик номер три, взет от местността, където е разположена последната по време на построяване вила в „Мечта“. Другите образци, представени за изследване, имат много повече разлики, отколкото съвпадения с образец номер едно.
Винаги имаше повод да посети „Мечта“ заради престъплението, извършено в дома на преводача Соловьов, и Селуянов побърза да се възползва. През нощта, когато са били извършени убийствата на Коренев и Собликова, той вече идва тук с дежурната оперативна група, пък и после идва не един или два пъти, така че познаваше единствения свидетел, който бе и единствен заподозрян. Въпреки че беше около девет вечерта, Владимир Александрович му се зарадва, а това доста учуди Николай. Помнеше, че по време на предишните срещи стопанинът на дома не му се стори приветлив човек, искрено желаещ да помогне. Точно тази потайност накара Селуянов да държи на версията за виновността на самия Соловьов.