Без светлина [bg]

Обади се на Нюман да мине по алеята пред него и да остави корвета в свободния гараж. След това Грейвър веднага смъкна страничното стъкло и обърна глава назад, сякаш говореше на някой до колата:

— Сигнализирайте на хората отзад, че пристигаме — каза той и бързо вдигна отново стъклото, изчака за миг и после потегли по алеята зад къщата, паркирайки служебната кола така, че да не се вижда откъм улицата, както бе сторил Ласт преди две вечери. Загаси двигателя.

— Добре, Валери. Пристигнахме — рече той. — Сега ще те заведем в къщата.

Лара ги посрещна до задната врата. Тя се бе преоблякла в джинси и зашеметяваща блуза с презрамки. Пола стоеше зад нея до вратата за кухнята.

Точно когато всички влязоха в кухнята, пейджърът на Грейвър започна да вибрира на кръста му. Той го погледна и видя, че е номерът на Арнет.

— Почакайте тук — рече той и излезе от стаята, оставяйки ги да стоят там мълчаливо. Отиде в дневната и се обади на Арнет.

— Е, душко, твоят човек е пак на път — рече тя. Грейвър погледна часовника си: беше 10:30. Около Арнет се дочуваха гласове по радиото.

— Имаш ли представа накъде е тръгнал?

— Никаква. Нямаше никакви обаждания по телефона. Той просто стана и излезе. Но изглежда, че прави същите маневри както миналия път. Този човек е просто неумолим.

— Току-що прибрах Хийт — каза Грейвър.

— Ще говори ли?

— Предполагам.

— Добре. Измъкни всичко от нея. Информирай ме, ако можем да използваме нещо от това. Ще ти се обадя, когато има новини оттук.

Грейвър затвори телефона и за миг остана до бюрото. Отново го притисна тежкото разочарование от предателството на Бъртъл. То изобщо не успя да бъде заличено от шеметния ход на събитията и от време на време пак го гнетеше и сега също го жегна, подобно на първия път, когато го осъзна. Той се върна в кухнята, където всички го чакаха.

— Така — рече той и хвана отново ръката на Валери Хийт, — сега се качваме на горния етаж.

Той внимателно я поведе нагоре и я закара в спалнята на Натали. Когато влязоха вътре, той запали осветлението и накара Нюман да й свали превръзката от очите. Но не махна белезниците. Тя премигна няколко пъти и се огледа наоколо.

— Познаваш Пола — рече Грейвър. Хийт кимна, поглеждайки я насмешливо. — А това е Лара — каза той. — Хийт пак кимна, като я огледа оценяващо.

— Ами белезниците? — попита тя и протегна ръцете си.

— Още не — отвърна Грейвър. Тонът му бе рязък и той не даде повече обяснения. — Гладна ли си?