Без светлина [bg]

— Полиция — каза той. — Не мърдайте.

В момента, в който я видя, разбра, че няма да стане по тоя начин. Тя веднага хукна, но не към банята, а към вратата навън от спалнята.

— Полиция — изкрещяха и двамата.

— Спрете — извика Нюман и се хвърли към нея, преди тя да стигне до вратата, събаряйки я странично върху леглото, където тя падна върху омотаните чаршафи и започна да пищи. Нюман веднага се метна отгоре й, преборвайки се с нея, докато се опитваше да затвори устата й с ръка, да напъха чаршафи в устата й и двамата се затъркаляха. Тя размахваше ръце и крака и пищеше, мятайки Нюман ту насам, ту натам, в панически ужас. Грейвър също скочи върху леглото и двамата успяха да я заклещят помежду си, Нюман отдолу, легнал по гръб, приковал ръцете й встрани, стиснал двата си юмрука под едрите й гърди, а мократа й коса беше полепнала по лицето му.

Тя беше с лице към Грейвър, притиснал с коляно гръдната й кост. С една ръка той държеше част от чаршафа върху устата й, а с другата беше насочил значката си към лицето й. Тя облещено гледаше значката. И тримата бяха задъхани.

— По дяволите — изсъска Грейвър. — Ние сме от полицията.

Мълчание.

Очите й се движеха между него и значката му.

— Разбра ли? — попита той.

Пак мълчание.

— Полиция — отново повтори той.

Тя закима трескаво.

— Ще те пусна — каза той. — За да се облечеш. — Поклати глава. — Няма да се съпротивляваш, нали?

Тя кимна и мократа й коса забръска по лицето на Нюман.

Грейвър махна ръката си от устата й.

— Кажи „добре“ — рече той.

— Добре — запъхтяно повтори тя.

Грейвър я пусна и я покри, доколкото можеше, с чаршафа.

— Той ще те освободи — каза й Грейвър. — Но не се опитвай пак да се измъкнеш. Ясно ли е?

— Ясно — изхълца тя, хващайки се здраво за чаршафа, докато Нюман с облекчение бързо се измъкна изпод нея.

Спортното сако и панталоните на Нюман бяха потъмнели отпред, попили водата от мокрия й гръб. Той изтри лицето си, от което също капеше вода.

— Страхотно — рече той, като видя дрехите си.

Валери Хийт бързо се загърна с чаршафите и облегната на лицевата дъска, зяпна срещу него.

— Разбра ли, че сме от полицията? — пак повтори Грейвър, показвайки значката си.

— Да… Да… — запелтечи тя. Гледаше Нюман, който оправяше с пръсти разчорлената си коса.

— Помниш ли ме? — хрипливо рече Нюман.

— Да…

— Имаш ли някаква представа защо сме тук? — попита Грейвър, докато прибираше значката в джоба си.

Тя поклати глава.

— Предполагам, че имаш — каза Грейвър. Той се втренчи в нея. — Говори, за да зная, че ме разбираш.