Без светлина [bg]

Нюман кимна и сви по улицата. Не се наложи да приближават много и видяха черния корвет.

— Там е — каза Нюман.

— Добре — рече Грейвър. — Чудесно. Имаме късмет. Познавам тук един човек, който има лодка.

Нюман го погледна, но нищо не продума, докато Грейвър му даваше указания. След петнайсетина минути спряха пред друга къща с кей за лодки отзад. Беше на доста мили разстояние по суша от къщата на Хийт, но по вода беше само на няколко минути. Тук къщите бяха значително по-скромни от тези в района на Хийт. Имаше повече бананови дървета, отколкото палми, а въздухът беше просмукан с машинни масла откъм корабостроителниците. Тук-таме се виждаха паркирани фургони или малки лодки в уличките с буйно растящи олеандри между къщите, а автомобилните алеи бяха посипани с раздробени мидени черупки вместо с гладък паваж.

Грейвър посочи на коя алея Нюман да спре и в горещия късен следобед се разнесе звукът от приятно хрускане на гумите върху мидената настилка. Гаражът пред колата бе превърнат в жилище. Огромен извънборден мотор лежеше върху две потъмнели магарета за рязане на дърва. Нюман загаси двигателя, Грейвър слезе и тръгна към входната врата, която беше засенчена от стара мимоза, обсипана с царствени цветове.

Грейвър почука по рамката на мрежестата врата и някъде отвътре се разкрещя папагал. После се дочуха стъпки, които спряха и после бързо се приближиха до входната врата.

— По дяволите — рече мъжки глас, Грейвър отстъпи назад и мрежестата врата се отвори, показвайки нисък и набит мъж около шейсетте, който протегна загорялата си ръка.

— Как си, Оли? — рече Грейвър.

— Дявол да го вземе, добре съм — отвърна мъжът, излизайки навън под сянката. — А ти как си?

Беше с пооредяла коса и кожата на главата му беше доста потъмняла и изпъстрена с лунички от крайбрежното слънце. Носеше панталони с цвят каки, навити до прасците над избелели маратонки, и дочена риза, прана безброй пъти, чиито дълги ръкави бяха навити до лактите. Ризата беше прибрана в панталона, над стегнатия му корем имаше стар, напукан колан, който му беше доста дълъг и излишната част от него висеше отпред. Той се ухили на Грейвър и откритата му усмивка показваше силни и равни зъби.

— Май искаш нещо, а? — Ухили се още по-широко.

— Да, така е — рече Грейвър. — Една малка услуга.

Набитият мъж първо погледна колата, а после и Нюман.