Без светлина [bg]

Никой нищо не продума, докато старото катерче леко се движеше покрай брега, минавайки край входовете за други канали, а в настъпващия здрач започнаха да се мяркат все по-изискани къщи. Грейвър чу намалянето на скоростта, преди още да го почувства. Наблюдаваше светлините по брега, как те се сливат от двете страни на тесните канали, когато ги отминаваха. Двигателят намали още и те бавно завиха по друг канал и леко плъзнаха покрай кейовете на къщите.

— Май че е следващата хей там — каза Оли с дрезгав глас.

— Кейси — Грейвър дръпна Нюман до вратата на кабината. — Позна ли я?

— Да, прав е. Тази е.

Оли се усмихна мълчаливо.

— Би ли загасил светлините си, Оли?

Старият мъж изпълни молбата.

— Можеш ли да спреш съвсем накрая?

Старият мъж кимна. Почти се бе стъмнило и задачата му никак не бе лека. След малко почувстваха как носът се удари по кея и Оли загаси мотора. Той бързо излезе от кабината и тръгвайки по планшира към носа, слезе на кея.

— Искам да минеш отпред — каза Грейвър на Нюман. — Само позвъни. Когато тя отвори и те познае, легитимирай се. Нека веднага да разбере, че си офицер от полицията — ала непременно влез, дори ако се наложи да я заплашиш с пистолет. Не я оставяй да заключи под носа ти. После ще ми отвориш откъм задната врата. Аз ще се опитам да вляза оттам, ако задната врата не е заключена.

Не продумаха нищо повече. Слязоха на кея и минаха сред храстите в дъното на малката морава. В къщата светеше, откъм кухнята, в която Валери бе изгорила храната си предишната вечер и там, където навярно беше задната спалня. Навсякъде другаде беше тъмно, само лампата на кухнята леко осветяваше каменния вътрешен двор точно до плъзгащите се стъклени врати.

Грейвър кимна и Нюман се отправи към ъгъла на къщата и изчезна. Грейвър безшумно се приближи и за миг надникна към кухнята и трапезарията, после отиде до външната стена на спалнята, откъдето идваше светлината и долепи ухо. Чу шуртене на вода. Дали се къпеше? Щеше ли да чуе звънеца на вратата? Той отиде до вратата откъм вътрешния двор и я натисна. Изненадано откри, че не е заключена. Бавно я отвори, молейки се да няма охранителна система, и влезе вътре. За момент изчака, после тръгна през дневната по малък коридор, който навярно водеше към спалнята. Спря се до вратата. Сега вече ясно чуваше шуртенето от душа. Добре. Бързо отиде до антрето и отвори входната врата на изненадания Нюман.

— Тя се къпе — рече Грейвър.

— Сама ли е?

Грейвър сви рамене и отново заключи вратата след Нюман. Набързо провериха другите стаи, за да се уверят, че са сами и после отидоха в дневната, откъдето също се чуваше шумът от душа. Нюман погледна Грейвър.