Без светлина [bg]

— Когато искаш да се свържеш с Дон, как го правиш? — Грейвър се бе облегнал на предната дъска на леглото.

— С един телефонен номер. Набирам го, оставям съобщение, после той ми се обажда. Номерът се сменя на всеки четири или пет седмици.

— Кой е номерът? — попита Нюман.

— Няма смисъл — каза тя. — Вчера му позвъних и там вече е умряла работа. А и той повече не се обади.

— Смяташ ли, че Дон има и други хора като теб, които да купуват информация от различни източници?

— О, разбира се. Той ми каза. Или поне в най-общи линии.

— Колко други хора има според теб?

— Нямам представа. Той само спомена, че това е голяма операция. И движеше тая система доста добре. Имаше си правила. Някой път, когато се срещнем, той ми казваше нещо от рода на, ами че трябва вече да тръгва, да обработи и „другите“ си агенти. Оставяше в мене впечатлението, че не съм единствената, на която подава пари и от която прибира информация. — Тя се замисли за миг. Право да ви кажа, понякога си мисля, че може да е имало и други хора като Дон. Нали разбирате, дето работят за неговия „клиент“.

— Чувала ли си някога името Панос Калатис? — попита Грейвър.

Тя поклати глава.

— Не, такова име щях да запомня.

— Чувала ли си някога Дон да говори за някакъв грък?

— Грък ли? — Тя смръщи вежди и пак поклати глава. — Не.

Говориха с Валери Хийт повече от час. На два пъти Лара слизаше долу да донесе още кафе и веднъж Хийт трябваше да прекъсне, за да отиде до тоалетната. Макар че Лара нищо не продумваше, Пола, Нюман и Грейвър непрекъснато прехвърляха информацията, подхождаха от различни ъгли, перифразираха отговорите й в нови въпроси. Хийт отговаряше без колебание, и то също така откровено, както се бе мятала с чаршафите пред Нюман и Грейвър. Явно, че след като веднъж бе решила да издаде всичко, тя го вършеше, без каквито и да е задръжки. Понякога на Грейвър дори му се струваше, че тя сякаш изпитваше странно облекчение. А и забеляза, че й доставяше удоволствие да бъде в центъра на вниманието.