Без светлина [bg]

Тя поклати глава, докато си припомняше.

— Всъщност бях готова да работя за тоя тип и без пари. — Погледна Лара, седнала срещу нея, сякаш смяташе, че Лара ще я разбере. — Тоя тип е — тя кимна и вдигна цинично вежди — расов мъж. Истински. Не някой просто за приятно прекарване, ами мъж с мускули, и то без да е стъпвал в гимнастически салон през живота си. Във всеки случай — продължи тя, поглеждайки Грейвър, седнал в другия край на леглото с включен касетофон, — това, което правех, беше да ходя по паркинги, алеи и други такива места, да вземам книжни пликове от разни хора — обикновено жени, но понякога и мъже — и да им давам в замяна пликове с пари. Знаех, че има пари в тях. Дон ми го каза. И знаех, че не са наркотици… нали бяха в плоски книжни пликове? Освен това надничах в ония, дето не бяха добре залепени. Понякога имаше микрофишове, компютърни разпечатки или просто фотокопия на документи.

— Какви документи? — попита Нюман. Беше седнал на пода, облегнат на стената и опънал крака върху килима водеше си записки в бележник.

— Много често това бяха банкови сведения. Понякога имаше обща информация, друг път — пазарно проучване, анализи за нови продукти, сведения за продажби, финансови отчети, извлечения от сметки. Какво ли не.

— Винаги ли даваше парите на отделни лица?

— О, не. В повечето случаи, не. Отначало наистина ги давах лично, защото Дон искаше да ги опозная, но после не. Дон ми даваше по един ключ и парите. Ако ключът беше за багажник на кола в някой гараж, казваше ми и номера на колата. Намирах я, отварях багажника, оставях парите и вземах плика, който беше там. Понякога ключът беше от шкафче за багаж на летище или пощенска кутия. Понякога дори и от банков сейф. Тайниците можеха да бъдат навсякъде, където може да ти хрумне.

— Какви суми си давала? — попита Пола. Тя също беше седнала на стол, до Лара, и кръстосаният й крак нервно се люлееше.

— Някой път стотици, друг път хиляди долари… на човек. Най-много до трийсет хиляди, най-малко двеста долара. Но аз се занимавах с една и съща група хора през цялото това време, пет-шест човека, така че те си изкарваха доста солидни пари.

— Това беше нещо като стажуване. Вършех тая работа може би шест месеца, когато Дон захвана да ми говори, да ми обяснява какво прави и как го прави. Каза, че имал клиент, който давал списък с необходимата му информация. Бил същият човек, който доставял парите за тези поръчки. Дон намирал хората, които можели да осигурят информацията, и после започвал да ги обработва.

— И тъй, после Дон ми прехвърли тия хора и сега все още се занимавам с тях. Той ми предава списъци с нужните данни, аз ги подавам на съответните хора и осъществявам сделката. Дяволски лесно. Сумите, които получавам от тая работа, са най-различни, защото получавам процент от това, което вземат моите източници, а пък техните пари зависят от вида информация, поискана от Дон. Не мога да разчитам на постоянна сума всеки месец, но парите са винаги в брой, и за мене, и за тях, и то толкова много, че това няма значение. Никога не съм имала толкова много пари.