Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— Как да не те разбирам — отвърна тя, — копеле гадно. — Черната й коса бе полепнала по челото и без грим лицето й изглеждаше абсолютно безизразно.
— Добре — рече Грейвър. — Сега слушай. Ще те приберем за разпит. — После щеше да й обясни, че не е съвсем точно така. — Ти си се забъркала в ужасна каша, госпожице Хийт. — Той прибра пистолета си, оправи косата си с ръце и седна в долния край на леглото.
— Слушай — започна той, опитвайки се да говори спокойно и разумно, не като полицай, — ще бъда откровен с теб. Струва ми се, не разбиращ напълно в какво си се забъркала тук. — Той направи пауза. — Хората, с които работиш, убиха двама полицейски служители. Детективи. Той я погледна под бледата светлина от лампата. Виждаше само войнственост. — В този момент твоят живот не струва и пукната пара. Ще ти обясня защо, когато имаме повече бреме. Ако решим все пак, че не искаме да говорим с тебе, ако излезем сега оттук и те оставим сама, няма да можеш да изкараш дори нощта. Дори да се качиш в новичкия си корвет и да караш като луда цяла нощ, пак няма да успееш да видиш изгрева. — Той не откъсваше очи от нея. — Повярвай ми.
Не виждаше никаква реакция по лицето й.
— Скоро ще приключим цялата операция, Валери — лъжеше я той, — но се опитваме да спасим колкото се може повече човешки живота. Не искаме някой друг да бъде убит. Имаме основания да предполагаме, че ще започнат да избиват някои от вас. Те знаят, че вече се приближават към края и се опитват да намалят загубите си. Ако не ни помогнеш, хората, за които работиш, тези на върха, ще се измъкнат. Ние не искаме нищо даром. Ще се споразумеем. Естествено, можем да спасим твоя живот. Но ако се съгласиш да ни сътрудничиш, ние ще направим всичко възможно, за да те отървем от затвора. В края на краищата, ти си била използвана. — Той млъкна за момент. — Няма нужда да понасяш наказание за нещо, което всъщност не си разбирала. Особено ако ти прехвърлят цялата вина.
Този път той видя, че нещо трепва в очите й. Постепенно, докато се успокояваше, тя започваше да мисли и Грейвър усети, че мисленето доста ще й помогне. Може би.
— Слушай сега — рече той, — трябва да излезем оттук, колкото се може по-скоро. Имаме лодка ей там в канала. Защо не се облечеш. Тук не е хубаво да оставаш.
— Нека да видя пак оная значка — каза тя.
Грейвър отново извади значката си и я подаде. Тя я взе и се надвеси под лампата, за да я види отблизо. Прекара пръсти отгоре. После му я върна. Погледна Нюман.
— Знаех, че оная проклета история със застраховката е фалшива — рече тя.
— Май трябва повече да се упражнявам — отвърна Нюман.
— Без майтап. — Тя малко се поотпусна.
— Защо не се облечеш — каза Грейвър и се изправи.
— О, да — пресилено отвърна тя, поглеждайки и двамата.
— Един от нас ще трябва да те наблюдава — рече Грейвър. — Знаеш, че не можем да се обърнем с гръб към тебе.
— О, хайде, стига — отвърна тя и отметна встрани мокрите чаршафи, ставайки от леглото. — Този идиот тука цялата ме опипа. Какво, да не би изведнъж да стана чак толкова срамежлив?
Тя тръгна гола до скрина, отвори чекмеджетата и започна да си търси пликчета и сутиен. Не бързаше, погледна ги на два-три пъти, оставяйки ги добре да огледат тялото й, защото май не можеше веднага да намери това, което търсеше.
— Вземи си няколко смени и ги сложи в една чанта — каза Грейвър, обърна се и излезе от спалнята. Хвърли поглед към Нюман, който завъртя очи нагоре и пак изтри лицето си.
46.
Когато Валери Хийт се облече — кой знае защо тя избра загръщаща се пола с оранжево-кафяви африкански мотиви и бяла блуза без ръкави — и сложи малко дрехи в излетна чанта — двамата с Нюман вече бяха постигнали почти приятелски отношения. Ония негови черти, които му позволяваха да работи леко с постоянно троснатата Пола, изглежда се харесаха и на Валери Хийт.
Докато Нюман я омайваше, Грейвър взе малка чанта от друга спалня и претърсвайки къщата, успя да събере доста фалшиви паспорти, както и писмени материали и документи, които нямаше време да прочете. Той просто изсипа всичко в чантата.
Валери се разтревожи, че Нюман ще кара нейния корвет към града, но накрая я убедиха, че така е най-добре. Затова, когато Нюман потегли с колата й, тя и Грейвър се качиха в лодката на Оли, която никак не й хареса.
Грейвър отложи въпроса с поставянето на белезници, докато стигнаха до къщата на Оли, смятайки, че ако тя направи някаква сцена, щеше да бъде по-безопасно тук, отколкото в собствения й двор или кей. Ала безпокойството му бе излишно. Тя прие белезниците, естествено, малко намусено, но без да роптае, седна на пасажерското място в колата до Грейвър.