Кодът на Атлантида [bg]

— Ще си вървя. — Лурдс тръгна към вратата. — По-добре опитай да поспиш няколко часа преди полета.

Ръката му беше върху дръжката на вратата, когато тя го повика обратно.

— Не ми се спи — каза тя.

Лурдс я погледна, мъчейки се да разбере какво иска да каже.

— Освен ако не изпитваш някакви скрупули — добави Наташа.

— Не — каза Лурдс и пристъпи към нея. Лесли не бе посещавала леглото му, откакто бяха в Нигерия. А и напоследък не хранеше особено добри чувства към него. Реши, че това е предостатъчно.

Наташа го прие с отворени обятия.

Грубото чукане по вратата го изтръгна от съня. Едва бе отворил очи, когато Наташа се освободи от прегръдката му и го прескочи с пистолет в ръка. Чаршафът се плъзна на леглото, разкривайки голото й тяло.

В същия момент вратата се отвори и Лесли нахълта вътре.

— Минава единайсет — рязко каза тя. — Ако не станете, ще изпуснем самолета. — Изгледа кръвнишки Лурдс. — А ти си истински кучи син, да знаеш.

Лурдс не знаеше какво да каже, затова премълча.

— Можех да я застрелям — каза Наташа на руски. Не направи никакъв опит да се покрие.

— Не — изграчи Лурдс, докато умът му се мъчеше да роди нещо смислено.

Без да каже нищо повече, Лесли излезе от стаята и си проби път през Гари, Диоп и Адебайо. Двамата възрастни мъже се опитваха да скрият усмивките си.

— Човече, това беше адски грубо — рече Гари. — Опитах се да я убедя да не използва резервната карта. Просто не пожела да ме слуша, след като чатна къде си.

— Би ли затворил вратата? — помоли Лурдс.

Гари отдаде отсечено чест и изчезна.

Наташа се надигна от леглото и тръгна към банята.

Лурдс остана да лежи, чувствайки се като нежелана награда в някакво свирепо състезание. Ако не беше си прекарал чудесно, сега сигурно щеше да му е криво. Той се зазяпа в изкусително поклащащите се бедра на Наташа, докато тя не го забеляза.

Сграбчи тениската от бюрото и му я хвърли.

— Обличай се.

— Можем да влезем заедно под душа — предложи. Лурдс. — Ще спестим време.

Наташа го погледна и се ухили.

— Ако съдя по последния път, ще закъснеем още повече — отвърна тя и затвори вратата на банята.

Лурдс изстена и се надигна с мъка. Полетът до Лондон се очертаваше дълъг. За щастие можеше да се зарови в превода на надписите. Ако всичко вървеше добре и имаше повечко късмет, може би щеше да е приключил, преди да кацнат.