Другият [bg]

5.

След малко Ралф влезе в кухнята (с една ръка напъхваше ризата в панталона си, в свободната държеше маратонките си) и завари жена си да седи до масата. Пред нея нямаше нито чаша кафе, нито сок, нито обичайната ѝ зърнена закуска, затова той я попита добре ли е.

— Не съм. Снощи тук беше влязъл човек.

Ралф се спря като поразен от гръм, от едната страна ризата му беше напъхана в панталона, от другата висеше над колана. Изпусна маратонките.

— Какво каза? Я повтори.

— Тук беше дошъл човек. Онзи, който уби Франк Питърсън.

Ралф Андерсън се огледа, думите ѝ му бяха подействали като студен душ, заличаващ останките от сънливостта.

— Кога? Какво говориш?

— Беше тук снощи. Вече го няма, обаче ми предаде съобщение за теб. Седни, ако обичаш.

Изчака го да седне и му разказа какво се е случило. Ралф я изслуша, без да продума, взирайки се в очите ѝ. Погледът ѝ го убеди, че е напълно сигурна във всяка дума, която изрича. Накрая стана и провери конзолата за алармената система до задната врата.

— Алармата е включена, Джийни. И вратите са заключени. Поне за тази гарантирам.

— Знам за алармата. Всички врати са заключени, проверих. Прозорците също са здраво затворени.

— Тогава как…

— Не знам, обаче той беше влязъл.

— И седеше там, така ли? — Ралф посочи свода между кухнята и дневната.

— Да. Сякаш не искаше лампата да го освети.

— Бил е едър, казваш.

— Точно така. Навярно не колкото теб — не можех да преценя ръста му, защото беше седнал, — обаче беше широкоплещест и мускулест. Като човек, който три часа дневно тренира във фитнеса. Или вдига щанги в двора на затвор.

Ралф се отдалечи от масата и коленичи на мястото, на което се съединяваха дървеният под на кухнята и мокетът в дневната. Джийни знаеше какво търси и че няма да го намери. Вече беше проверила, обаче не се беше разколебала. Ако не си умопобъркан, осъзнаваш разликата между сън и действителност дори когато действителността прекрачва границите на нормалното. Навремето би се усъмнила (също като Ралф сега), ала не и в този момент. Вече беше помъдряла.

Ралф се изправи:

— Мокетът е нов, мила. Ако някой е седял тук, дори и за малко, щяха да останат следи от краката на стола. Няма нито една.

Джийни кимна:

— Вярно е. Само че той беше тук.

— За какво намекваш? Че е бил призрак ли?

— Не знам какъв е бил, обаче имаше право. Налага се да спреш, иначе ще се случи нещо лошо. — Приближи се до него и вирна глава, за да го погледне в очите. — Нещо ужасно.

Ралф стисна дланите ѝ:

— Преживяхме голямо изпитание, Джийни. И ти, и…

Тя си издърпа ръцете:

— Не се отклонявай от темата. Моля те. Той беше тук.

— Да предположим, че си права. И преди са ме заплашвали. Всяко ченге, което си гледа съвестно работата, получава заплахи.

— Той не заплашва само теб! — просъска Джийни, едва сдържайки се да не му го изкрещи. Чувстваше се като в глупав филм на ужасите, в който никой не вярва на твърдението на героинята, че Джейсън или Фреди, или Майкъл Майърс отново се е върнал. — Беше тук, в нашата къща!