![Големите малки лъжи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/5/golemite-malki-lzhi-bg-download.jpg)
Големите малки лъжи [bg]
- Автор: Мориарти Лиана
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1531-6
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Големите малки лъжи [bg]». Краткое содержание книги:
Вече влизаха в алеята за транзитно прибиране и оставяне на децата в училището. Маделин се нареди точно зад лъскавото черно BMW на Рената. Прозорците бяха твърде тъмни и не се виждаше кой шофира — най-вероятно малката френска мърла. Представи си изражението на Рената, ако разбереше, че дъщерята на Маделин продава на търг девствеността си. Щеше да прояви съчувствие. Рената не беше лош човек, но щеше да изпита и мъничко задоволство, също като Маделин, когато разбра за връзката на съпруга ѝ.
Маделин се гордееше с това, че не обръща внимание на хорското мнение, но все пак не искаше Рената да има лошо мнение за дъщеря ѝ.
— Значи, смяташ да продължиш с това докрай? Възнамеряваш да спиш с някой непознат? — попита Маделин. Тя придвижи колата няколко сантиметра напред и се опита да помаха на Клоуи, но тя бе твърде заета да води оживен разговор с Лили, която изглеждаше леко отегчена. Полата на Клоуи се бе защипала под раницата ѝ, така че в момента цялата автомобилна опашка виждаше пликчетата ѝ с Мини Маус. Друг път това би ѝ се сторило симпатично и смешно, но точно в момента ѝ изглеждаше някак пошло и нередно, искаше ѝ се някоя от учителките да забележи и да я оправи.
— По-добре така, отколкото да спя с някой дванайсетокласник, когато и двамата сме пияни — каза Абигейл с лице към прозореца.
Маделин видя как някаква учителка разтърва близнаците на Селест. Личицата и на двамата бяха гневни и зачервени. Тогава се сети, че днес трябваше да вземе и тях. Беше толкова разсеяна, че едва не забрави.
Автомобилната колона не помръдваше, защото някой — който и да бе той — от първата кола водеше дълъг разговор с учител, а това бе изрично забранено в правилата за транзитна зона Целувка-и-Чао/Здрасти. Най-вероятно Русо каре, защото за тях правилата очевидно не важаха.
— Божичко, Абигейл, ти замисляш ли се изобщо за реалната страна на нещата? За логистиката? Как всъщност ще се случи това? Къде? В хотел ли ще се срещнеш с този човек? Ще ме помолиш да те закарам? „О, мамо, тъкмо тръгвам да изгубя девствеността си, да се отбием в някоя аптека, за да си купя презервативи“?
Тя погледна към профила на Абигейл. Дъщеря ѝ седеше с наведена глава и прикриваше с длан очите си. Долната ѝ устна трепереше. Естествено, че не го бе обмислила. Та тя бе само на четиринайсет.
— А замисляла ли си се изобщо какво е да правиш секс с непознат? Да позволиш на някакъв отвратителен мъж да те докосва…
Абигейл свали ръката си и се обърна към Маделин.
— Мамо, престани! — изкрещя тя.
— Летиш в облаците, Абигейл. Наистина ли си въобразяваш, че някой двойник на Джордж Клуни ще те заведе в извънградската си вила, ще отнеме девствеността ти с цялата си нежност, а после ще напише тлъст чек в полза на Амнести Интернешънъл? Защото няма да се случи така. Ще бъде гнусно и болезнено…
— Гнусно и болезнено е за тези малки момиченца! — проплака Абигейл с обляно в сълзи лице.
— Но аз не съм тяхна майка! — изкрещя Маделин и колата ѝ се натресе право в задницата на черното BMW отпред.
Харпър: Вижте, не искам да звуча като клеветник, но Маделин нарочно блъсна колата на Рената в деня преди викторината.
63.
— Просто не споделяй с никого, че го правя. — Дъщерята на госпожа Пондър се наведе и тихо заговори до ухото на Джейн, под прикритието на гръмогласните сешоари. — В противен случай всички шикозни майки ще се изсипят тук и ще искат от мен да обезвъшля безценните им рожби.
Отначало госпожа Пондър бе казала на Джейн да отскочи до дрогерията и да купи препарат против въшки. „Лесно е — каза. — Просто разресваш косата и обираш малките кръвопийци…“ После видя изражението на Джейн и премисли. „Знаеш ли какво — рече. — Ще видя дали Луси не може да те вмести в графика си днес.“
Луси, дъщерята на госпожа Пондър, държеше „Хеъруей ту Хевън“, изключително популярния в Пириуи фризьорски салон, вклинен между будката за вестници и месарницата. Джейн за пръв път влизаше в този салон. Очевидно Луси и екипът ѝ бяха отговорни за всички руси карета на полуостров Пириуи.
Докато Луси закрепяше пелерината около вратлето на Зиги, Джейн се огледа скришом за родители, но не разпозна никого.
— Искаш ли да го подстрижа, така и така е седнал? — попита Луси.
— Разбира се, благодаря — отвърна Джейн.
Луси хвърли поглед към нея.
— Мама иска да подстрижа и твоята коса. Иска да ти направя прическа „пикси“.
Джейн пристегна конската си опашка.
— Не обръщам особено внимание на прическата си.
— Няма да е зле поне да прегледам косата ти — каза Луси. — Може и ти да имаш нужда от препарат. Въшките не летят, обаче скачат от глава на глава като мааалки акробааати на трапееец. — Тя завърши изречението си с мексикански акцент и Зиги се изкиска одобрително.
— О, боже! — възкликна Джейн и усети внезапен сърбеж по скална си.
Луси присви очи и я измери с изучаващ поглед.
— Гледала ли си филма „Плъзгащи се врати“? Където Гуинет Полтроу подстригва косата си късо и прическата ѝ изглежда фантастично?
— Разбира се — каза Джейн. — Всяко момиче харесва този момент.
— И всеки фризьор — добави Луси. — Направо си мечтае за това. — Задържа погледа си върху Джейн още няколко секунди, а после отново се обърна към Зиги, положи ръце на раменете му и се ухили на отражението му в огледалото. — Няма да познаеш майка си, когато приключа с нея.