Големите малки лъжи [bg]

— Скъпа, разбирам отлично какво си искала да направиш — каза тя. — Създала си публична кампания тип „въдица“. Това е страхотно. Изобретателно. Но в този случай въдицата е твърде сензационна. Ти не постигаш това, което искаш да постигнеш. Хората не говорят за погазване на човешките права; единственото, за което си мислят, е търгът за девствеността на четиринайсетгодишно момиче.

— Не ми пука! — отвърна Абигейл. — Искам хората да дарят пари. Искам да привлека вниманието им към проблема. Искам да направя нещо. Не искам да казвам: „О, това е ужасно“, а после да не правя нищо.

— Да, но ти няма да събереш пари, нито пък ще привлечеш вниманието на хората към проблема. Ти привличаш внимание единствено към себе си! „Абигейл Макензи, четиринайсетгодишното момиче, което се опита да продаде на търг девствеността си в интернет.“ На никого не му пука, нито пък ще запомни, че си го правила с благотворителна цел. Създаваш свой онлайн отпечатък за всичките си бъдещи работодатели.

И точно тогава Абигейл каза, без да ѝ мигне окото:

— Все ми е тая.

Сякаш всичко това бе въпрос на лично мнение.

— Добре, Абигейл, кажи ми: смяташ ли да стигнеш докрай с това? Нали си даваш сметка, че си под необходимата възраст за сексуално съгласие? Ти си на четиринайсет. Твърде малка си да правиш секс. — Гласът на Маделин трепереше.

— Също като тези момиченца, мамо! — отвърна дъщеря ѝ. И нейният глас трепереше.

Абигейл имаше твърде богато въображение. И твърде силно развито чувство за съпричастност. Точно това се опитваше да обясни на Бони сутринта на училищния концерт. Тези малки момиченца бяха съвсем истински за Абигейл — и не само за нея, разбира се, те наистина съществуваха — и мъката по света беше истинска, точно в този момент хиляди хора понасяха неописуеми жестокости и човек не можеше изцяло да затвори сърцето си за тях, но не можеше и да го остави зейнало, защото как иначе ще живееш собствения си живот, когато си имал случайния късмет да живееш в рая? Човек трябваше да регистрира наличието на злото, да направи малкото, което имаше възможност да направи, а после да затвори съзнанието за него и да насочи мислите си към нови обувки.

— Тогава ще направим нещо по този въпрос — каза Маделин. — Заедно ще измислим някаква кампания за привличане на обществено внимание. Ще включим и Ед! Той познава журналисти…

— Не — категорично отвърна Абигейл. — Сега говориш всичко това, но реално няма да направиш нищо. Ще се захванеш с твоите си неща и ще забравиш за това.

— Обещавам — каза Маделин. Даваше си сметка, че в думите на дъщеря ѝ имаше голяма доза истина.

— Не — повтори Абигейл.

— Това всъщност не подлежи на обсъждане — каза Маделин. — Ти все още си дете. Ще намеся и полицията, ако се наложи. Тази уебстраница ще бъде закрита, Абигейл.

— Е, не и от мен — каза момичето. — И няма да дам паролата на татко… дори да ме подложите на мъчения.

— О, за бога, не ставай смешна! Звучиш като петгодишна — каза Маделин и съжали за думите си още докато ги изричаше.