Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
Когато всички напуснаха залата, само полковник Холмс от Военноморските сили остана в нея. Той пак седна, загледа се в модела на четвъртмилионтонния танкер на Бритиш Петролиум пред себе си.
„Да се надяваме, че няма да го сторят“ — си каза той.
И се зае да измерва във футове разстоянието между морската повърхност и леера.
Шведският пилот на реактивния самолет беше на 4 500 метра над Фризките острови и се готвеше да се спусне надолу към летище Скиедам близо до Ротердам. Обърна се назад и извика нещо на дребната си пътничка. Тя разкопча предпазния си колан и отиде при него.
— Питах ви искате ли да видите „Фрея“ — повтори пилотът.
Жената кимна.
Самолетът зави към морето и след пет минути постепенно легна на едното си крило. От седалката си, долепила лице до малкия илюминатор, Лиза Ларсен погледна надолу. Далеч под нея в синьото море като гигантска сардина, закована за водата, „Фрея“ стоеше на котва. Около нея нямаше никакви кораби, тя беше съвсем самотна в своето затворничество.
Дори от височина 4 500 метра през чистия пролетен въздух Лиза Ларсен можа да прецени къде се намира мостикът, къде е дясното крило, под което се намира съпругът й с насочен право към гърдите му автомат и с динамит под краката. Тя си нямаше представа какъв е човекът с автомата: луд, дързък или брутален. Знаеше само, че той трябва да е фанатик.
Две сълзи се отрониха от очите й и се плъзнаха по бузите й. Когато тя въздъхна, плексигласовият диск пред нея се замъгли.
— Тор, скъпи, моля ти се, върни се жив.
Реактивният самолет пак направи завой и започна дългото си спускане към Скиедам. Намиращият се на няколко мили „Нимрод“ го наблюдаваше.
— Кой ли беше тоя? — попита радарният оператор, без да адресира въпроса си към никого конкретно.
— Кой ли беше тоя? — повтори ехолокаторният оператор, който нямаше какво друго да каже.
— Един малък служебен реактивен самолет току-що направи завой над „Фрея“, хвърли й един поглед и пое към Ротердам — каза радарният оператор.
— Вероятно корабопритежателят проверява в какво състояние е собствеността му — обади се от радиопулта екипажният шегобиец.
На „Фрея“ двамата дежурни гледаха през прорезите на маските си как малката сребърна игла над главите им се насочва на изток към холандския бряг. Не докладваха на водача си; тя бе прелетяла на доста повече от 3 000 метра височина.
Заседанието на западногерманското правителство започна в 15 часа в кабинета на канцлера. Както обикновено председателстваше Дитрих Буш. Верен на принципите си, той премина направо към въпроса.
— Трябва да ни бъде ясно едно: това не е повторение на Могадишу. Този път си нямаме работа с германски самолет с германски екипаж и предимно германски пътници на пистата на летище, чиито власти са готови да сътрудничат с нас. Това е шведски кораб с норвежки капитан в международни води. Той има екипаж от пет страни, включително и от Съединените щати, и товар американска собственост, застрахован от английска компания. Взривяването му ще засегне най-малко пет крайбрежни страни, включително нашата. Външният министър?
Хаговиц информира колегите си, че вече е получил любезни запитвания от Финландия, Норвегия, Швеция, Дания, Холандия, Белгия, Франция и Великобритания относно решението, което Федералното правителство би могло да вземе. Така или иначе, Мишкин и Лазарев лежат в германски затвор.
— Достатъчно деликатни са да не ни оказват натиск при вземането на решение, но без съмнение, ако откажем да изпратим Мишкин и Лазарев в Израел, ще бъдат извънредно разтревожени — каза той.
— Оставиш ли се веднъж да те изнудят терористи, после тя край няма — вметна министърът на отбраната.
— Дитрих, ние отстъпихме в случая с Петер Лоренц преди години и после си платихме за това. Същият терорист, когото освободихме, се завърна и продължи да действа. Противопоставихме се в Могадишу и спечелихме, противопоставихме се отново, когато отвлякоха Шлайер, и получихме един труп. Но това бяха все чисто германски работи. Този път не е така. Застрашените хора не са германци, собствеността не е германска. Нещо повече, въздушните пирати в Берлин не влизат в германска терористична група. Те са евреи, които са се опитали да избягат от Русия по единствения начин, който им е бил известен. Ситуацията наистина е дяволски трудна — заключи Хаговиц.
— Има ли някакъв шанс, че това е блъф, опит за измама, че те всъщност не могат да разрушат „Фрея“ и да избият екипажа й? — попита някой.