Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Д’Хара, разбира се, има нужда от желязото и стоманата на Келтон. Предлагам ви да си намерите друг източник, и то бързо, тъй като Императорският орден най-вероятно ще нападне от юг. Много е възможно направо през Лифани. Не разполагам с мъже, които да жертвам в защита на страни, които още не са се присъединили към нас, нито пък ще даря с търговски привилегии нечие колебание. — Ричард извърна поглед към върлинест мъж с проскубан обръч бяла коса в основата на плешивото си теме. — Посланик Безанкорт, съжалявам, но ще трябва да ви уведомя, че писмото до Келтонския министър на търговията Камерън съдържа инструкции да се отложат временно — докато не се присъедините към Д’Хара — всякакви търговски съглашения и преговори с вашата родина Сандария. Когато настъпи пролетта, Сандария няма да получи разрешение да пасе стадата си във високите полета на Келтон през топлите сезони.
Върлинестият изгуби и малкото цвят по лицето си:
— Но, Господарю Рал, ние нямаме къде да пасем стадата си през пролетта и лятото. Макар ливадите ни да са тучни и зелени през зимата, през лятото изсъхват и се превръщат в същински пущинак. Какво да направим?
Ричард сви рамене.
— Ами предполагам, че ще се наложи да изколите стадата си, за да успеете да спасите поне част от месото, преди животните да са измрели от глад.
Посланикът ахна:
— Господарю Рал, тези съглашения съществуват от векове. Цялата ни икономика се базира на производителността на стадата ни.
Ричард повдигна вежда.
— Това не ме интересува. Интересуват ме само преминалите на наша страна.
Посланик Безанкорт вдигна ръце в умолителен жест:
— Господарю Рал, моят народ ще бъде съсипан. Цялата ни страна ще бъде унищожена, ако бъдем принудени да изколим стадата си.
Представител Териот направи притеснена крачка напред.
— Не можете да допуснете да бъдат изколени тези стада. Херджборг зависи от вълната им. Ами че това ще съсипе цялата ни индустрия.
Обади се и друг:
— И тогава те няма да могат да търгуват с нас, и ние няма да можем да купуваме зърно, което не вирее по нашите земи.
Ричард се наклони напред.
— В такъв случай ви съветвам да изложите опасенията си пред вашите държавници и да положите всички усилия да ги убедите, че капитулацията е единственият начин. Колкото по-скоро, толкова по-добре. — Той огледа и другите благородници. — Тъй като всички вие сте взаимно зависими един от друг, съм сигурен, че съвсем скоро ще осъзнаете стойността на единството. Келтон вече е част от Д’Хара. Търговските пътища ще бъдат затворени за всеки, който откаже да се присъедини към нас. Казах ви и преди — странични наблюдатели не се приемат.
В залата избухнаха протести, молби, обяснения. Ричард остана изправен и безмълвен докато всички утихнаха.
Сандарианският посланик вдигна обвинително кокалестата си ръка.
— У вас няма и капчица жалост.
Ричард кимна, магията подкладе погледа му.
— Не забравяйте да го споменете пред Императорския орден, ако решите да се присъедините към тях. — Той отново огледа лицата на множеството: — Всички вие живяхте в мир и разбирателство под ръката на Майката Изповедник. В нейно отсъствие, докато тя се бореше за вас и вашите народи, разформировахте единството, подтиквани от себелюбиви интереси, от гола алчност. Държахте се като деца, които се бият за парче торта. Имахте възможност да си го разделите по братски, но вместо това избрахте да откраднете полагащото се на по-немощните от вас. Ако ще сядате на моята маса, ще трябва да си мерите приказките и делата. В замяна всеки от вас ще получи полагащото му се парче.
Този път никой не възропта. Ричард намести пелерината на сбърза на раменете си и едва тогава осъзна, че Катрин е приключила с документите и го гледа със своите огромни кафяви очи. При блясъка на този сладостен поглед Ричард не се въздържа да стисне дръжката на меча с всичка сила.
След миг се обърна към представителите, вече със спокоен тон:
— Времето се стабилизира. Най-добре е да тръгвате. Колкото по-скоро убедите владетелите си да приемат условията ми, толкова по-малко неудобства ще изпитат народите ви. Не искам никой да страда… — Гласът му заглъхна.
Катрин се беше изправила до него и гледаше към хората, които познаваше отлично.
— Направете каквото ви казва Господарят Рал. Вече ви отдели достатъчно от времето си. — Тя се обърна към един от помощниците си: — Разпоредете се да ми донесат дрехите веднага. Оставам тук, в Двореца на Изповедниците.
— Защо тя остава тук? — запита един от посланиците и челото му се набръчка подозрително.