Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
С изненада установи, че Дворецът е необичайно празен. Стражите обикаляха постовете си, Сестри, послушници и млади мъже с яки на вратовете щъкаха натам-насам из пътеките и алеите, всеки зает с работата си, само тук-там се срещаха хора от града, предимно възрастни жени.
Всеки ден по светло хората от Танимура се изсипваха по моста към остров Халсбанд, за да търсят съвет от Сестрите, да молят за разрешаване на споровете им, да искат благодеяния, да търсят насочване в мъдростта на техния Създател и да боготворят Двореца из целия остров. На Вирна й се струваше необяснимо това, че смятаха за нужно да идват тук и да изразяват чувствата си на преклонение, но знаеше, че тези хора гледат на дома на Сестрите на светлината като на свещена земя.
Днес обаче не го правеха. Всъщност не се виждаха почти никакви граждани. Послушниците, оставени да развеждат посетителите, крачеха отегчено насам-натам. Стражите пред вратите на забранените зони си приказваха, а онези, които извръщаха очи към нея, виждаха просто поредната Сестра, тръгнала по работа. На поляната нямаше отдъхващи гости, идеално поддържаната градина не показваше хубостта си никому, фонтаните бълваха вода и хвърляха пръски, лишени от съпровода на удивените възгласи на възрастните и радостните викове на децата. Дори пейките за разговори бяха празни.
В далечината продължаваха да бумтят барабаните.
Вирна откри Уорън седнал на тъмен, плосък камък на мястото на срещата им в гъсталака край реката откъм града. Хвърляше камъчета в разпенената вода, завихрена зад самотна рибарска лодка. Щом я чу да приближава, скочи на крака.
— Вирна! Не знаех дали ще успееш да дойдеш.
Вирна се загледа във възрастния рибар, който хвърляше куките си, лодката се люлееше плавно под краката му.
— Фийби искаше да знае какво е да остаряваш и кожата ти да се сбръчква.
Уорън изтупа виолетовата си роба там, където беше седял.
— Че защо й е да те пита?
Вирна видя разсеяния му поглед и само въздъхна:
— Да тръгваме.
Пътуването през града към покрайнините й се стори толкова странно, колкото и това през Двореца. Докато някои от магазините в богаташките квартали бяха отворени и търговията криво-ляво вървеше, пазарът в бедняшкия квартал беше пуст, сергиите празни, огнищата студени, кепенците на магазинчетата спуснати. Под навесите нямаше никой, в работилничките като че отдавна не бе стъпвал човешки крак, а улиците бяха притихнали, чуваше се само нескончаемият бумтеж на барабаните.
Уорън се държеше така, сякаш нямаше нищо необичайно в призрачните улици. Щом двамата свиха по тясна, потънала в дълбока сянка прашна уличка, притисната между разнебитени сгради, Вирна не издържа и избухна:
— Къде са всички! Какво става!
Уорън спря и я изгледа объркано. Тя стоеше, вдигнала ръце на хълбоците си, по средата на празната улица.
— Днес е денят на Джа’Ла.
Тя го погледна изпод вежди:
— Денят на Джа’Ла.
Той кимна, погледна я още по-объркано.
— Да. Денят на Джа’Ла. А ти какво реши, че се е случило с всички… — Уорън се плясна по челото. — Съжалявам, Вирна, мислех, че знаеш. Ние толкова сме свикнали с него, че забравих, че няма откъде да знаеш.
Вирна скръсти ръце.
— Да знам какво?
Уорън се обърна, хвана я за ръката и я поведе напред.
— Джа’Ла е игра, състезание. — Той посочи през рамо. — Изграждат огромно игрище в долината между два хълма в покрайнините на града. Така е от… ами, сигурно от петнайсет-двайсет години, откакто императорът дойде на власт. На всички им харесва.
— Игра ли? Целият град се изпразва, за да гледа някаква си игра?
Уорън кимна.
— Опасявам се, че да. Освен малцина, предимно възрастни хора. Те не я разбират и не са особено заинтригувани. Превърнало се е в истинска страст. Децата започват да я играят из улиците още с прохождането си.
Вирна огледа страничната уличка, която пресякоха, хвърли поглед и зад тях и попита:
— И що за игра е това?
Уорън сви рамене.
— Никога не съм присъствал на официална игра. Нали прекарвах по-голямата част от времето си долу в подземията. Но все пак знам нещичко. Винаги съм се интересувал от игри и как те се втъкват в структурата на отделните култури. Изучавал съм древните народи и техните игри, но сега имах възможност да изследвам истинска жива игра със собствените си очи. Така че попрочетох туй-онуй и направих някои проучвания.