Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Фийби ококори очи и се наведе напрегнато напред
— Наистина ли? Чувствата ти възбуждат по-възрастните мъже?
Вирна внимателно претегляше думите си:
— Онова, което имах предвид под „по-възрастни“, беше хора на моята възраст. Ти по какви мъже се заглеждаш? Преди петдесет години не би и помислила да излезеш с мъж на годините, на които си сега, но днес това ти се струва нормално, защото ти самата си на толкова години, и онези, които сега са на годините, на които си била тогава, ти се виждат незрели. Разбираш ли какво искам да ти кажа?
— Да… предполагам.
По очите й Вирна видя, че не разбира.
— Когато дойдохме тук като малки момичета, като онези две послушници — Хелън и Валери, — които снощи видяхме в подземията, ти какво си мислеше за жените, които днес са на твоята възраст?
Фийби сподави смеха си в шепа.
— Струваха ми се невъзможно стари. Не съм си и представяла, че мога да достигна тяхната възраст.
— А сега как ти се струва твоята възраст?
— О, изобщо не съм стара. Сигурно съм била доста глупава като момиче. Харесва ми да съм на тази възраст. Все още съм млада.
Вирна сви рамене.
— За мен е същото. Гледам на себе си така, както ти на себе си. Но вече не смятам старите хора за стари, тъй като знам, че те са същите като мен и теб. Те гледат на себе си така, както ние с теб гледаме на себе си.
Младата жена сбърчи нос.
— Струва ми се разбирам какво искаш да ми кажеш, но въпреки това не ми се ще да остарявам.
— Фийби, ако беше живяла навън, вече да си изкарала почти три живота. Ти, ние сме дарени с огромен дар от Създателя, за да можем да изживеем всичките си години тук, в Двореца, за да имаме време да обучаваме младите магьосници как да използват дарбата си. Научи се да цениш този дар. Това е рядко благоволение, с което са докоснати малцина.
Фийби бавно кимна и зад лекото й примигване Вирна забеляза напрегнатото усилие за осмисляне.
— Много мъдро казано, Вирна. Нямах представа, че си толкова мъдра. Винаги съм знаела, че си умна, но никога преди не си ми се струвала мъдра.
Вирна се усмихна.
— Това е друго предимство — по-младите от теб те смятат за мъдър. В страната на слепите и едноокият е цар.
— Но остаряването ми изглежда толкова страховито — кожата ти се отпуска и набръчква.
— Става постепенно; човек някак си свиква с остаряването. За мен е плашеща мисълта да съм отново на твоята възраст.
— Защо?
Вирна си помисли да й отговори, че е така, защото й се струва страшничко да се мотае насам-натам с толкова недоразвит интелект, но отново си напомни, че двете с Фийби са приятелки от много години.
— Е, ами предполагам, че е защото съм минала през някои от трънаците, които тепърва ти предстои да прекосяваш, и вече знам как бодат.
— Какви трънаци?
— Мисля, че те са различни за всекиго. Човек трябва да измине собствения си път сам.
Фийби сключи ръце и се наведе напред още повече.
— Какви бяха трънаците по твоя път, Вирна?
Вирна се изправи и запуши шишенцето с мастило. Загледа се в писалището си, без да го вижда.
— Струва ми се — каза тя с далечен глас, — че най-страшното беше да се върна и да срещна Джедидайа, който ме погледна с очи като твоите, очи, които виждат в мен сбръчкана, съсухрена, непривлекателна старица.
— О, Вирна, моля те, не исках да…
— Разбираш ли изобщо кое е „трънът“ в това, Фийби?
— Ами да те мислят за стара и грозна, разбира се, макар да не си чак толкова…
Вирна поклати глава.
— Не. — Тя погледна другата в очите. — Не, трънът беше да откриеш, че единственото, което някога е било от значение, е било външността, а онова отвътре — тя потупа с пръст слепоочието си — не е означавало нищо за него. Виждал е само обвивката.
Още по-лошото от онзи поглед в очите му беше да установи, че се е предал в ръцете на Пазителя. За да спаси живота на Ричард — тъй като Джедидайа се опитваше да го убие, — Вирна заби своята дакра в гърба му. Той бе предал не само нея, но и Създателя. Част от Вирна бе умряла с Джедидайа.
Фийби се изправи, гледаше някак стреснато:
— Да, струва ми се, че разбирам какво имаш предвид, когато мъжете…
Вирна й махна с ръка да замълчи.
— Надявам се, че съм ти била от полза, Фийби. Винаги е добре човек да си поговори с приятел. — В гласа й безпогрешно пролича нотката на властност. — Днес има ли молители за среща с мен?
Фийби примигна.
— Молители ли? Не, няма никой.
— Добре. Искам да се помоля и да подиря напътствие от Създателя. Бихте ли оградили с щит вратата ми, ти и Дулсиния. Не желая никой да ме безпокои.