Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Трудно ми е да повярвам, че съм си вкъщи — каза Айла, седнала на рогозка пред огъня до Джондалар. — Струва ми се, че ме е нямало колкото цял човешки живот, макар че съвсем не е изминало дълго време.
— Не, не беше никак дълго.
— През това време научих толкова много неща, може би, затова ми се струва дълго. Добре направи, че ме убеди да тръгна с теб, Джондалар, и се радвам, че попаднахме на Талут и Мамутоите. Знаеш ли колко се боях от срещата с Другите?
— Знаех, че се безпокоиш за това, но бях сигурен, че щом опознаеш някои хора, те ще ти харесат.
— Работата не беше просто в запознаването с някакви хора. Проблемът беше, че трябваше да се срещна с Другите.
Клана те бяха именно такива и макар че цял живот са ми казвали, че съм родена сред Другите, продължавах да си мисля, че принадлежа към Клана. Дори когато ме проклеха знаех, че вече не мога да се върна при тях, аз се страхувах от Другите. Когато Уини заживя с мен, стана още по-лошо, знаех какво да правя. Боях се, че няма да ми позволят да я задържа или ще я убият заради месото. Освен това се опасявах, че няма да ми разрешат да ловувам. Не исках да живея с хора, които биха ми забранили да ловувам, ако желая, или биха ме накарали да сторя нещо, което не искам — каза Айла.
Изведнъж споменът за страховете и тревогите и я изпълниха с безпокойство и нервно напрежение. Стана и тръгна към отвора на пещерата, отметна тежката завеса и излезе на върха на издадената стена, която образуваше широка площадка пред входа на пещерата. Беше ясно и студено. Звездите, студени и ярки, блестяха на черното небе с острота, почти съизмерима с тази на вятъра. Тя се загърна, разтри ръцете си и тръгна към края на площадката.
Започна да трепери и усети как една кожа загръща раменете и. Обърна се и застана с лице към Джондалар. Той я взе в прегръдките си и тя се сгуши в топлата му пазва.
Наведе се да я целуне, сетне каза:
— Тук е много студено. Хайде да влезем вътре.
Айла му позволи да я отведе в пещерата, но спря непосредствено зад тежката кожа, която използваше като преграда срещу вятъра още от първата си зима тук.
— Това беше моята палатка… не, палатката на Креб — поправи се тя. — Макар че той никога не си беше служил с нея. Използвах я, когато заедно с други жени съпровождахме мъжете на лов, за да разфасоваме месото и да помагаме за пренасянето му. Но не беше моя. Принадлежеше на Креб. Взех я със себе си, когато напуснах Клана, защото мислех, че Креб не би имал нищо против. Не можех да го питам, той беше мъртъв, но и да беше жив, нямаше да ме види. Аз просто бях прокълната. — По бузите и започнаха да се стичат сълзи, макар че тя изглежда не ги забелязваше. — Аз бях мъртва. Но Дърк ме видя. Беше твърде малък, за да знае, че не бива да ме вижда. О, Джондалар, не исках да го оставя — зарида тя. — Но не можех да го взема със себе си. Не знаех какво може да ми се случи.
Джондалар не знаеше какво да каже или да стори, затова просто я прегърна и я остави да се наплаче.
— Искам пак да го видя. Всеки път като видя Ридаг се сещам за Дърк. Иска ми се сега да е тук, при мен. И Мамутоите да ни осиновят и двамата.
— Айла, вече става късно. Ти си уморена. Хайде да си лягаме — каза Джондалар и я поведе към кожената постеля, но се чувствуваше неловко. Този неин начин на мислене не беше реалистичен и той не искаше да я насърчава в това отношение.
Тя послушно се обърна и го остави да я води. Без да каже нищо, той и помогна да се съблече, сложи я да седне, след това нежно я постави в легнало положение и я покри с кожите. Прибави дърва в огъня и събра жаравата на куп, за да топли по-дълго, след това се съблече бързо и се пъхна в постелята до нея. Прегърна я и я целуна много нежно, като едва докосна с устните си нейните.
Въздействието на допира бе гъделичкащо-възбуждащо и тя усети, че и става приятно. Той започна да целува лицето и, докосвайки я по същия лек, почти гъделичкащ начин — бузите, затворените и очи, после отново сочните и устни. Повдигна брадичката и и по същия начин обсипа с ласки шията и. Айла си наложи да лежи неподвижно, но вместо гъдел по тялото и започнаха да пробягват пламенни тръпки, предизвикани от леките му докосвания, които разсеяха тъжното и настроение.
Върховете на пръстите му минаха по рамото и, после едва доловимо пропълзяха по цялата дължина на ръката и. След това той много бавно и леко прокара длан по вътрешната страна на ръката и. Тя потръпна от приятното усещане, от което всичките и нерви се пробудиха и затрептяха в нетърпеливо очакване. Докато ръката му слизаше по страничния контур на тялото и, той успя много умело да закачи мекото зърно на гърдата и. То изпъкна и се втвърди, а през нея премина силна тръпка на удоволствие.