Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Повика Шийла и започна да издава някакви напълно фалшиви свирепи звуци, докато се движеше, вдигнал високо ръце, размахал юмруци. Остави Азпан да надделее, докато обмисляше положението.
Група равиани без съмнение можеше да надвие два изолирани пана. За да оцелеят, трябваше да изненадат равианите, да ги уплашат.
Огледа се. Тук хвърлянето на камъни нямаше да свърши работа. Със съвсем смътна представа какво точно прави той запристъпва наляво към едно дърво, разцепено от светкавица.
Шийла забеляза движението му и стигна първа там с енергична крачка. Азпан грабна два камъка и замери с тях най-близкия равиан. Единият го удари, но не го нарани.
Равианите започнаха да затягат кръга. Подвикваха си с хрипливо сумтене.
Шийла скочи върху един изсъхнал ствол. Той се прекърши. Тя го награби и Хари схвана идеята й. Беше висок колкото нея и тя го обгърна с ръце.
Най-едрият равиан изръмжа и всичките се спогледаха.
Равианите нападнаха.
Най-близкият се хвърли към Шийла. Тя го удари по раменете с тъпия край и той изквича.
Хари награби една цепеница от разполовения ствол. Не можеше да я прекърши. Зад него отново се разнесе квичене и Шийла задърдори с висок, тревожен глас.
Най-добре беше да оставят пановете да изпускат напрежението на глас, но усещаше страха и отчаянието в гласа й и разбираше, че той идва и от Дорс.
Внимателно избра по-малка цепеница. Изтръгна я с две ръце, като използва тежестта си и яките мускули на раменете и я скърши така, че единият й край да е заострен.
Копия. Това беше единственият начин да не попаднат в ноктестите лапи. Пановете никога не използваха толкова напреднали оръжия. Еволюцията още не беше стигнала до този урок.
Сега равианите ги бяха обкръжили отвсякъде. Двамата с Шийла бяха застанали гръб о гръб. Едва накара нозете си да се размърдат, когато отби атаката на едър равиан с много брадавици.
Равианите още не бяха схванали идеята за копията. Звярът се наниза на острието и се метна назад. Страховит рев. Азпан се подмокри от страх, но нещо в Хари го държеше под контрол.
Равианът се отдръпна с хленч. Обърна се да побегне, но се спря в крачка. Колеба се дълъг миг — и отново се обърна срещу Хари.
Спусна се напред с нова увереност. Останалите равиани наблюдаваха. Приближи се до същото дърво, което Хари бе прекършил, и само с един замах откърши дълго, стройно копие. После тръгна към Хари, спря и протегна напред пръта. Вирна голямата си глава, погледна го, полуизвърна се и изнесе единия си крак напред.
Шокиран, Хари разпозна позицията от фехтовката.
Вадо я бе използвал. Вадо управляваше този равиан.
Всичко се връзваше. Така смъртта на пановете щеше да е съвсем естествена. Вадо можеше да каже, че разработвал потапянето в равиани като ново търговско приложение на същата техника.
Вадо се приближи, като пристъпваше внимателно, награбил дългата пика с две ръце. Въртеше края му в кръгове. Движението беше накъсано — лапите му бяха груби в сравнение с панските ръце. Но равианът беше по-силен.
Направи бърз финт, после нападна. Хари едва успя да отскочи встрани и отби копието с пръта си. Вадо се съвзе бързо и нападна отляво. Напад, финт, напад, финт. Хари отбиваше.
Дървените им мечове се удариха — Хари се надяваше неговият да не се прекърши. Вадо контролираше добре равиана. Той не се опита да избяга като предишния път.
Хари бе зает да отбива нападенията на Вадо. Трябваше да измисли някакво друго предимство, иначе превъзхождащата го сила на равиана щеше да си каже думата най-накрая. Хари тръгна в кръг и отдалечи Вадо от Шийла. Останалите равиани я държаха в капан, но не нападаха. Цялото им внимание беше приковано от двете фигури.
Хари придърпа Вадо към една гола скала. Равианът трудно успяваше да поддържа копието в равновесие и постоянно гледаше лапите си и нагласяше захвата. Това означаваше, че обръща по-малко внимание къде стъпва с двете си копита. Хари продължаваше да се движи, като накара равиана да стъпва настрани. Той стъпи с голямото си копито в някакви остри камъни, залитна, но успя да запази равновесие.
Хари мръдна наляво. Равианът пристъпи отново, копитото му се изкриви и той се препъна. Хари мигом нападна с копието, докато равианът гледаше надолу и се мъчеше да се изправи на крака. Наниза го на острието.
Натисна яростно. Останалите равиани нададоха стон.
С гневно ръмжене равианът се опита да се освободи от копието. Хари накара Азпан да пристъпи напред и го промуши още веднъж. Звярът нададе дрезгав вой. Азпан отново се метна напред. По прашната земя бликна кръв. Коленете на звяра се огънаха и той се просна на земята.