Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Когато от време на време се чифтосваха извън стадото, белегът се разпространяваше в другите стада. Постепенно с времето и други го прихващаха. Белегът се разпространяваше.
Всъщност развиването на тлеещата омраза към чужденците беше от помощ — веднага ги усещаха като грешки. Не се чифтосвайте с тях.
Малките групи се държаха здраво за ескцентричните си белези: някои оцеляваха; повечето загиваха. Еволюционните скокове бяха по-бързи в малките полуизолирани стада, които рядко се чифтосваха с чужденци. Те пазеха генетичните си богатства в една малка кошница — стадото. Само по случайност се чифтосваха с панове от друго стадо — често чрез изнасилване.
Цената беше висока: силно предпочитание към собственото си мъничко стадо.
Мразеха тълпите, непознатите, шума. Групите от по-малко от десетина членове бяха твърде податливи на болести и на хищници — няколко загуби и край със стадото. Ако бяха твърде много, губеха съсредоточаването при близкото чифтосване. Бяха изключително верни на групата си и лесно се разпознаваха в тъмното по миризмата дори и на големи разстояния. Тъй като имаха много общи гени, алтруистичните действия бяха нещо обичайно.
Дори почитаха героизма — ако героят умреше, роднините му продължаваха да препредават неговите гени.
Даже ако непознатите успееха да преминат теста на външните разлики, обноски, миризма, пощене — дори и тогава културата можеше да подсили ефектите. Новодошлите — с различен език, навици или стойка — щяха да им се струват отблъскващи. Всичко, което би могло да отличи дадено племе, беше знак за омраза. Като човеците.
Разликите в племенните им белези избягваха генетичното разводняване. Те се вслушваха в древния вик на сдържаната, предпазлива племенност.
Хари/Азпан изсумтя нервно. По средата на мислите му думата „те“ бе започнала да означава за Хари и хората, и пановете. Описанието важеше и за двата вида.
Но дори и чудесата имаха нужда от обяснение. Пановете можеха да бъдат полезни модели за аристокрацията и широкото гражданство — двете класи, насърчавани да се плодят.
И все пак как би могла Империята да се запази стабилна, след като използваше такива груби същества като човеците?
Никога преди Хари не беше виждал тази идея в такава ослепителна и принизяваща светлина.
И нямаше отговор.
20.
Продължаваха да вървят въпреки острото, дълбоко безпокойство на техните панове.
Азпан надуши нещо, от което очите му се застрелкаха наляво-надясно. Хари успя да го накара да продължи да върви, като използва пълния набор от успокоителни мисли и хитри номера, които беше научил.
С Шийла беше по-трудно. На женския пан не му харесваше да драпа по дългите и стръмни оврази към билото. Разкривени храсти им препречваха пътя и заобикалянето им отнемаше доста време. На тези височини плодовете се намираха по-трудно.
Раменете и ръцете на Азпан го боляха постоянно. Пановете вървяха на четири крака, защото невероятно силните им ръце носеха наказателна тежест. Да живееш и на земята, и по дърветата означаваше, че не си пригоден идеално към нито едното от тях. Шийла и Азпан стенеха и хленчеха от болката, която не стихваше в стъпалата, краката, китките и ръцете. От пановете не ставаха изследователи на далечни разстояния.
Миризмата, която разтревожи и двата пана, стана по-силна и по-тъмна.
Шийла продължи напред и първа прехвърли билото. Далеч долу в долината различиха правоъгълните строги форми на Екскурзионната станция. Един флаер се издигна от покрива и полетя над долината — не представляваше опасност за тях.
Той си спомни — струваше му се, че е било преди век — как седяха на верандата с чашите и Дорс каза:
— Ако беше останал на Трантор, можеше и да си мъртъв.
Както и ако не беше останал на Трантор…
Заслизаха надолу по стръмния склон. Очите на техните панове се стрелкаха при всяко неочаквано движение. Хладен бриз размърда ниския храсталак и разкривените дървета. Някои бяха опърпани, изгорени и разцепени от светкавица. Тук въздушните маси, издигащи се от долините, се бореха — груб сблъсък на налягания. Това скалисто било бе далеч от уютните гори на пановете. Забързаха крачка.
Малко по-нататък Шийла спря.
Пет равиана беззвучно се издигнаха от скривалището си и оформиха спретнат полукръг около тях.
Хари не можете да познае дали са същите, които ги бяха преследвали по-рано. Ако беше така, биваше си ги да ловуват в глутница, щом можеха да запазят във времето спомен и цел. Бяха ги причакали там, където нямаше дървета за катерене.
Равианите бяха зловещо тихи, щом пристъпиха напред — само ноктите им тихичко прищракваха.