Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Те се стегнаха — вързопи от опънати жили, тичащи рамо до рамо, вирнали големи глави — и му се нахвърлиха.
Панът знаеше, че във въздуха те са максимално съсредоточени. И уязвими.
Посегна и ги сграбчи за предните крака.
Метна се назад, стиснат краката точно под челюстите. Набраната инерция на кучетата ги прекатури над главата му.
Претърколи се по гръб и дръпна силно. Внезапното движение запрати кучетата напред. Не можеха да извъртят глави, за да захапят ръката му.
Скок, захват, бързо въртене и замах, издигане — всички обединени в центробежното въртене, изхвърлило кучетата над Азпан, а самият той се претърколи на земята. Усети как краката им се прекършват и ги пусна. Те се метнаха над него с болезнен вой.
Азпан се изтърколи със сведена глава и скочи. Чу глухо тупване и прищракване на челюсти. Счупените крака на кучетата не можеха да омекотят удара.
Запълзя подире им с хрипливо дишане. Опитваха се да станат и се въртяха на пречупените си крака. Не лаеха, само тихо хленчеха от болка и ръмжаха жално. Едното избълва яростна, абсолютно неприлична ругатня. Другото провлачи:
— Кооооп'ле… коооооп'ле…
Животни, които се въртяха в огромната, изпълнена с мъка нощ.
Подскочи високо и се приземи на два крака. Стъпалата му заровиха вратовете им в пръстта и усети как костите поддават. Още преди да отстъпи назад и да ги погледне, знаеше, че са мъртви.
Кръвта на Азпан забушува от радост. Хари никога не бе изпитвал този изгарящ трепет — дори и по време на първото потапяне, когато Азпан бе убил Непознатия. Победата над непознати зверове с остри зъби и нокти, нападнали те в тъмното, беше дълбоко и пламенно удоволствие.
Хари не беше направил нищо. Победата си беше изцяло на Азпан.
Един дълъг миг Хари й се наслаждава в хладния нощен въздух — чувстваше трепетите на екстаза.
Разумът бавно се завърна. Имаше и други кучета. Азпан се беше справил подобаващо с тези. Такъв късмет не идваше на два пъти.
Кучетата се виждаха съвсем лесно на поляната. Щяха да привлекат внимание.
На Азпан никак не му се искаше да ги пипа. Червата се бяха изпразнили и миризмата прерязваше въздуха. Докато ги влачеше към храстите, оставяха диря по тревата.
Време, време. Някой щеше да забележи липсата на кучетата и да дойде да провери.
Азпан все още беше надъхан от победата. Хари използва това, за да го подкара през широката ливада, като се спотайваше в сенките. Във вените на Азпан пращеше енергия. Хари знаеше, че това е просто временна радост на жлезите, покриваща дълбока умора. Щом утихнеше, умът на Азпан щеше да се замъгли и щеше да е много трудно да го управлява.
Всеки път, щом спреше, той поглеждаше назад и запомняше обстановката. Можеше да му се наложи да се връща на бегом.
Беше късно и по-голямата част от станцията не светеше. В техническата част обаче група прозорци сияеха с, както я виждаше Азпан, невъзможно ярка, странна, свръхнажежена светлина.
Той се добра до тях и се прилепи о стената. Това, че Азпан бе омагьосан от тази странна цитадела на богоподобните човеци, помагаше. Любопитството го подтикна да погледне през един прозорец. Емайловата светлина осветяваше обширна зала за събрания — Хари я позна. Там, преди векове, се бе уговарял с други ярко облечени туристи да излязат на поход.
Хари остави любопитството на пана да го подбутне настрани, където знаеше, че има врата, извеждаща към дълъг коридор Вратата се отвори за изненада на Хари. Азпан тръгна по гладките плочки на коридора, като озадачено оглеждаше изрисувания с фосфорна боя по стените и тавана орнамент, излъчващ успокояваща жълтеникава светлина.
Вратата на един от офисите беше отворена. Хари накара Азпан да приклекне и да надникне вътре. Нямаше никого. Беше обширна стая със стени, покрити с рафтове. Хари си спомни как седяха там и говореха за процеса на потапяне. Това означаваше, че ваните са само на няколко врати от…
Скърцането на подметки по плочките го накара да се обърне.
Вадо стоеше с прицелено в него оръжие.
В хладната светлина лицето на мъжа изглеждаше странно за очите на Азпан — необичайно костеливо. Дълго, тънко, с трудно проницаем израз…
Хари усети прилива на почит в Азпан и го остави да подкара пана напред. Той цвъртеше тихичко. Азпан чувстваше благоговение, не страх.
Вадо се напрегна и размаха дулото на грозното оръжие. Метално изщракване. Азпан вдигна ръце в ритуален пански поздрав и Вадо стреля.