Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Започна да се пляска и подрипва, за да се стопли. Появи се Шийла, мокра и раздърпана, и Азпан я сграбчи в благодарна прегръдка.
18.
Ходенето беше работа, а на Азпан не му се работеше.
Хари се опита да го накара да се снишава, но сега им се налагаше да изкачват мъчни оврази, някои — покрити с мъх и стръмни. Препъваха се, залитаха, катереха се, а понякога просто пълзяха нагоре по склона. Пановете надушваха животинските следи, което малко им помагаше.
Азпан често спираше за храна или просто да се взира безцелно в далечината. Меки мисли пърхаха като молци в замъгления му ум, понесени от течни потоци на чувства, туптящи със собствен ритъм. Пановете не бяха създадени за продължителни проекти.
Напредваха бавно. Стъмни се и трябваше да се покатерят на дърветата, като по пътя късаха плодове.
Азпан заспа, но не и Хари. Не можеше.
Тук животът им бе изложен на същия риск, както и този на пановете, но дремещите умове, които двамата с Дорс обитаваха, винаги бяха живели по този начин. За пановете нощта в гората се прецеждаше като ръмящ дъждец от информация, която те обработваха, докато спяха. Умовете им улавяха странните звуци, които познаваха като безопасни, и не докосваха съня им.
Хари не познаваше неуловимите признаци на опасност и затова всяко шумолене и трепкане в клонака за него беше опасност, приближаваща се на меки лапи. Сънят го повали против волята му.
С първите бледи лъчи на зората Хари се събуди със змия до себе си. Тя се бе увила като зелено въже около спускащия се над него клон и се готвеше да го клъвне. Впери поглед в него и Хари се напрегна.
Азпан сам се разбуди от дълбокия си сън. Видя змията, но не подскочи стреснато, както се боеше Хари.
Измина дълъг миг — Азпан примигна само веднъж. Змията застина абсолютно неподвижно и пулсът на Азпан се ускори, но той не помръдна. После змията се разгъна и се плъзна нататък, срещата приключи. Азпан не го биваше за плячка, вкусът на тази зелена змия бе лош, а пановете бяха достатъчно умни да си нямат работа с нея.
Щом Шийла се събуди, отидоха до ромолящия наблизо поток да пийнат вода, като по пътя изядоха малко листа и няколко хрупкави насекоми. И двамата безгрижно отлепяха от себе си дебелите черни пиявици, полазили ги през нощта. На Хари му призляваше, но Азпан ги отлепяше нехайно, кажи-речи също както Хари би завързал наново разхлабените връзки на обувките си.
За щастие Азпан не ги ядеше. Пи вода, но не изпита нужда да се измие. Обикновено Хари се пареше два пъти на ден — преди закуска и преди вечеря — и когато се потеше, се изнервяше — типичен заслугократ.
Тук, в това раздърпано тяло, му беше удобно. Дали честите му бани бяха здравна мярка като пощенето при пановете? Или префинен цивилизован навик? Смътно си спомняше, че като малък на Хеликон бе прекарвал дни наред в щастлива, потна радост и не обичаше баните и душовете. Азпан някак си го връщаше към едно по-просто усещане за своето „аз“, което не се притесняваше от грубия свят.
Спокойствието му не продължи дълго. Забелязаха равиани на върха на хълма.
Азпан бе надушил миризмата им, но Хари нямаше достъп до онази част от панския мозък, която свързваше миризми с образи. Знаеше само, че нещо го е обезпокоило, щом набърчи топчестия си нос. От по-близо гледката го накара да подскочи.
Дебели задни крака стъпваха пъргаво. Къси предни крайници, завършващи с остри нокти. Огромните им глави като че ли се състояха предимно от зъби, остри и бели над присвитите очи, които гледаха нащрек. Бяха покрити с дебела кафява козина, дълга и стърчаща на тежките опашки, с които поддържаха равновесие.
Преди дни, в безопасност на едно високо дърво, Азпан бе наблюдавал как няколко от тях разкъсват и поглъщат меките тъкани на една гигантилопа сред полята. Идваха и душеха, спускаха се по хълма в редичка — пет. При тази гледка Шийла и Азпан се разтрепериха. Вятърът духаше откъм равианите и затова те безмълвно се оттеглиха.
Тук нямаше високи дървета — само храсти и фиданки. Хари и Шийла се втурнаха надолу по хълма и се поотдалечиха, после съзряха малко по-напред поляна. Азпан долови слабия мирис на други панове, който идваше Откъм поляната.
Махна й: „Върви!“
В същия миг зад тях се надигна вой. Равианите бяха подушили миризмата.
Хрипливото им сумтене отекна през гъстите храсталаци. Надолу прикритието беше още по-рехаво, но по-нататък имаше по-големи дървета. Можеха да се покатерят на тях.
Азпан и Шийла се втурнаха през широката кафеникава поляна на четири крака, но не бяха достатъчно бързи. Ръмжащите равиани се втурнаха подире им. Хари се метна към дърветата и попадна право сред едно панско племе.