Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Ударната вълна завъртя Азпан. Той се строполи и се просна на пода.
Устата на Вадо се изкриви в презрение.
— Хитър си ми бил, а? А за алармата на вратата не се ли сети?
Болката в хълбока на Азпан беше остра и слисваща. Хари я надви, започна да съсредоточава гнева на Азпан, да му помага да се трупа. Азпан опипа хълбока си и дланта му стана лепкава, мирис на топло желязо изпълни ноздрите на пана.
Вадо го заобиколи, размахал оръжието.
— Ти ме уби, дребен тъпак такъв! Унищожи чудесно опитно животно. Сега трябва да измисля какво да те правя.
Хари хвърли собствения си гняв върху кипящата ярост на Азпан. Усети как яките мускули в раменете се напрягат. Болката в хълбока го прониза внезапно. Азпан изстена и се претърколи на пода, затиснал раната с ръка.
Хари държеше главата му наведена, така че Азпан да не вижда течащата по краката му кръв. Енергията изтичаше от тялото на пана. Обземаше го слабост.
Вадо запристъпва и той наостри уши. Отново се претърколи в агония, като този път се сгъна на кълбо.
— Май има само едно решение… — Хари чу как металът изщрака.
Сега, да. Остави гнева да се отприщи.
Азпан се надигна на ръце и подгъна крака под себе си. Нямаше време да се изправя. Хвърли се срещу Вадо, без да става.
Куршум изсвистя покрай главата му. После удари Вадо в слабините и го запрати срещу стената. Мирисът на мъжа беше кисел, солен.
Хари загуби всякакъв контрол над Азпан, който тряскаше Вадо в стената и го удряше с всичка сила.
Вадо се опита да го отблъсне с хилавите си ръце. Жалкият му опит за самозащита бе пометен като паяжина.
Накрая стовари масивните си рамене върху гърдите на човека. Оръжието издрънча върху плочките.
Азпан размахваше човешкото тяло в диво опиянение.
Сила, мощ, радост.
Изпращяха кости. Главата на Вадо отхвръкна назад, тресна се о стената и той се свлече.
Азпан отстъпи назад от простряния на пода Вадо. Радост.
Синьо-бели мухи бръмчаха по ръба на зрителното му поле.
Трябва да действа. Само това успя да долови Хари през завесата от емоции, забулила ума на пана.
Коридорът се виеше. Хари накара Азпан да върви със ситни, болезнени стъпки. Две Врати, три. Тук? Заключено. Следващата врата. Светът сякаш се движеше по-бавно.
Вратата се открехна. Познато преддверие. Азпан се препъна в един стол и едва не падна.
Хари накара дробовете да заработят по-мощно. Въздухът прогони тъмните ръбове, обрамчващи зрителното му поле, но синьо-белите мухи все още бяха там — пърхаха нетърпеливо и ставаха все повече.
Пробва вътрешната врата. Заключена. Хари събра цялата енергия в Азпан. Сила, мощ, радост.
Азпан тресна с рамо заключената врата. Удържа. Пак. И пак. Остра болка. Вратата рухна.
Точно така, това беше. Ваните за потапяне. Азпан тръгна, залитайки, сред тях. Разходката по пътеката, докато стигне до контролните табла, трая цяла вечност. Хари се концентрираше върху всяка стъпка, изнасяше внимателно всеки крак. Зрителното поле на Азпан се люшкаше, главата му сякаш се кандилкаше върху течни рамене.
Ето я. Собствената му вана.
Автоматът на Дорс го чакаше. Беше го видял да идва и бе застанал пред таблото, прикрил най-важните бутони.
Азпан се наведе към командното табло на автомата. Започна да опипва клавишите и да си припомня кода за достъп.
Пръстите на Азпан бяха твърде груби. Не можеха да натиснат един-единствен бутон.
Осветената от приглушена светлина стая започваше да се размазва пред очите му. Накара Азпан отново да въведе кода, но пръстите му натискаха няколко клавиша наведнъж.
Синьо-белите мухи пърхаха по ръба на зрителното му поле. Ръцете на Азпан се отпуснаха върху клавишите.
Мисли. Хари се огледа. Азпан нямаше да издържи още дълго. На едно бюро наблизо имаше бележник и писалка.
Да остави бележка? С надеждата да я намери който трябва…
Накара Азпан да залитне към бюрото и да сграбчи писалката. Докато се опитваше да напише: Нужна ми е…, една идея проблесна в ума му.
Обърна се и се дотътри обратно до капсулата. Съсредоточи се.
Стиснал писалката, той натисна с тъпия край. Натисна бутона без грешка. Сините мухи трептяха пред очите му.
Беше му трудно да си спомни кода. Натискаше бутоните един по един. Мушни, натисни, мушни — и готово. Лампичката примигна и вместо в червено светна в зелено.
Опипа ключалките, отвори капака.
Там вътре лежеше Хари Селдън — в покой, със затворени очи.
Таблото за спешни случаи — да. Знаеше го от брифинга.
Заопипва полираната стоманена повърхност и откри таблото отстрани. Азпан се втренчи замаян в буквите, които не му говореха нищо.