Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Едното няма връзка с другото — отвърна Прат. — А ти как смяташ, Ричард?
— Аз смятам, че отгоре ми се стоварва целият обстрел, задето допускам продължаването на подобна пародия в града си. Хора, искам жената да бъде освободена. Още днес.
Последва колективно ахване, след което на масата настъпи тишина.
— Не мога да направя такова нещо, Ричард — твърдо изрече Брон. — Първата присъда за незачитане изтича тази вечер и тя трябва да я излежи. Присъстващият тук господин Рандъл може да я призове утре сутринта пред съдебните заседатели първа и по-нататъшното й задържане ще зависи от самата нея, ако тя реши да отговаря, или от господин Рандъл, ако реши да не говори.
Кметът не си направи труда да прикрие сарказма си:
— Благодаря ти, твоя светлост, но нека ти бъде ясно, че не ми допада да се задържа невинна гражданка в затвора, само защото лично й имаш зъб.
Рандъл най-после възвърна способността си да говори.
— Жената не е невинна, ваша светлост. Тя знае нещо.
— Тя знае нещо — закима Уошингтън, а ъгълчетата на устните му потрепнаха. — Радвам се, че повдигнахте този въпрос, господин Рандъл. Господин Ригби — рязко се извъртя той, — до този момент има ли обвинен или подведен под отговорност за убийството на Брий Бомонт?
— Не, сър.
— Значи тази Харди знае нещо за някого си, но ние не знаем какво и не знаем има ли то нещо общо с убийството?
Никой не отговори. Уошингтън свирепо изгледа седналите около масата.
— И въпреки това тя лежи в затвора. — Той негодуващо разтърси буйната си грива. — Свиках тази среща, за да запозная всички ви със своите чувства по повод случилото се. Ще дам гласност на тези силни чувства на тазсутрешната пресконференция и исках благосклонно да ви предупредя да внимавате. Мариан — и ти също, Шарън, — едва ли някой уважава повече от мен правораздавателния процес. Но ми е трудно да повярвам, че тази жена умишлено крие развръзката към това убийство. Така че вашето е чисто и просто дребнавост. — Той повторно посочи Рандъл. — А що се отнася до теб, синко, на това му викаме самонадеяни амбиции. А те не са качество, достойно за уважение. Ако не се беше опитал да заобиколиш полицейското ведомство, нямаше да се озовем в такова положение. Господин Ригби!
— Да, сър. — От изражението му се разбираше, че е наясно какво ще последва. Шефът на полицията е заложник на кмета — той го назначава, на него се отчита. А Ригби се бе озовал в небрано лозе.
— Очевидно сте се опитвали да правите мили очи на госпожа Прат, та нейният страх и ненавист към полицията да не пречат прекалено много на ежедневните дела във ведомството ви. Намеренията ви са похвални. Но си имаме отдел „Убийства“ и не го ръководи нито тук присъстващият господин Струлър, нито госпожа Прат. Ако Глицки не ви харесва, назначете си нов шеф на „Убийства“. Но полицейският отдел разследва убийства и вие трябва да поддържате хората си. Ясно ли е?
Толкова, що се отнася до Ригби. Но Уошингтън още не бе приключил.
— Шарън, Мариан, вие и двете сте на изборни длъжности. Аз съм дилетант по правните въпроси, но постъпката ви създава впечатление за непростима безочливост и обществеността, както изглежда, реагира зле точно на такова поведение. Не би било лошо да помислите върху това.
Харди отвори очи и за втори път от толкова дни му потрябва малко време да осъзнае къде се намира.
На долния етаж, във фоайето на Фримъновата сграда, постави да се вари кафе и влезе да си вземе душ. След десет минути вече бе в кантората си, облечен в тъмносивите си дрехи, и пиеше кафе от огромна чаша.
Мъглата не се бе вдигнала. Прекара известно време в телефонен разговор с Ерин, каза й къде е, поговори с децата, които се държаха мило и дори загрижено. Добре ли е той? Липсвал им. Той и мама щели да останат при тях, така че всички щели да бъдат заедно при баба и дядо след два дни, нали? Двамата с Франи наистина, наистина, наистина им липсвали.
Вярваше им.
След като затвори, се върна на дивана и седна. Официалното му писмо от снощи бе готово да го напечатат долу и той го остави на подранилите служители да го наберат на компютър, а после се качи, вземайки стъпалата по две наведнъж, за да се захване с очакващата го работа.
Ксерокопията на страниците от бележника на Грифин.
По време на смъртта си Грифин е работел над няколко убийства. Откъслеци от всяко от тях бяха пръснати по всички страници — имена, дати, адреси. Свързваха ги стрелки. Удивителни. Телефонни номера.
При предходното прелистване на страниците, щом се натъкнеше на име, което не се срещаше в други списъци, свързани с Брий Бомонт, Харди допускаше, че то е от друг случай. Досадно и неакуратно, но му бяха необходими критерии за елиминиране, а тези му изглеждаха достатъчно разумни.