Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, ако те обидих. Разбирам, макар че не мога да се съглася.
— Джубал, употребих думата „мюсюлманин“ в нейния точен смисъл, а не в значението на сектант, който Мариям неправилно нарича „мохамеданин“.
— Ще те наричам така, докато се научиш да казваш „Мириам“! И стига си се гърчил!
— Добре, Мариям. Ох! Жените не бива да имат такива мускули. Джубал, като учен смятам Майк за най-ценното откритие в живота си. Като мюсюлманин откривам в душата му готовност да се подчинява на волята Божия… и се радвам за него, макар че още му е трудно да грокне смисъла на думата „Бог“. — Той сви рамене. — Както и арабската дума „Аллах“. Но като човек — и раб Божи във всеки миг от живота си — аз обичам това момче, нашия приемен син и воден брат. Не бих искал да се излага на вредни влияния. Да оставим настрана вярата, този Дигби ми изглежда негодник. Ти какво мислиш за него?
— Оле! — одобрително подвикна Бен и плясна с ръце. — Той е една слузеста гадина. Не успях да го разоблича в рубриката си, само защото синдикатът се уплаши. Смрадльо, ако говориш все така, ще започна да уча арабски и ще си купя молитвено килимче.
— Надявам се. Но килимчето не е задължително.
— Съгласен съм с вас — въздъхна Джубал. — Предпочитам Майк да пропуши марихуана, отколкото да повярва на Дигби. Но едва ли има опасност Майк да се увлече по такъв зле забъркан миш-маш. И нека се научи как да устоява на вредните влияния. Мисля, че ти му влияеш добре, но нямаш по-голям шанс да го привлечеш към вярата си. Момчето има изумително мощен ум. Упорстваш ли, току-виж се наложило Мохамед да отстъпи пред нов пророк.
— Ако такава е волята Божия — каза Махмуд.
— След такъв отговор не остава място за спор.
— Приказвахме си за религията, преди да се върнете — тихо се обади Доркас. — Шефе, ти знаеше ли, че жените имат души?
— Сериозно?
— Така казва Смрадльо.
— Мариям — обясни Махмуд, — ме попита защо според „мохамеданите“ само мъжете имали души.
— Мириам, това е пошла заблуда като приказките, че юдеите принасяли в жертва невръстни християнчета. В Корана е записано, че в рая влиза цялото семейство, мъжете и жените ръка в ръка. Нали, Смрадльо?
— „Влезте в Градината, вие и жените ви, за да познаете радостта“. Едва ли го преведох много добре.
— Е, аз пък съм чувала — упорстваше Мириам, — за прекрасните хурии, с които мохамеданите се забавлявали в рая. Май не остава много място за съпругите.
— Хуриите — отговори Джубал, — са съвсем други създания, подобни на джиновете и ангелите. Нямат нужда от души, защото поначало са си духове — вечни, нетленни и прекрасни. Има и мъжки хурии, поне техните съответствия. Те не влизат в рая по заслуги, а са част от персонала, така да се каже. Поднасят превъзходни ястия, наливат напитки, от които никой няма махмурлук, и предлагат всякакви други забавления. А на душите на съпругите не се налага да работят. Прав ли съм, Смрадльо?
— Достатъчно близо си до смисъла, ако пренебрегнем малко лекомислените ти изрази. Хуриите… — Той скочи толкова неочаквано, че събори Мириам. — Ей, момичета, а може би вие все пак нямате души!
— Неблагодарен неверник — озъби се Мириам. — Вземи си думите назад!
— Мир, Мариям. И да нямаш душа, пак си безсмъртна. Джубал… възможно ли е един мъж да умре, без да забележи?
— Не знам. Не съм опитвал.
— Дали не съм умрял на Марс и съм се върнал само насън у дома? Огледайте се! На тази градина и Пророкът би завидял. Четири красиви хурии поднасят превъзходни ястия и изтънчени напитки по всяко време на денонощието. Ако човек е придирчив, може да посочи и мъжките им съответствия. Тук не е ли раят?
— Уверявам те, че не е — натърти Джубал. — Скоро трябва да си плащам данъците.
— Но това не засяга мен.
— А и тези хурии… Да приемем за момент, че отговарят по хубост, защото красотата е само в погледа на онзи, който й се възхищава…
— Бива ги горе-долу.
— И ти ще си платиш, шефе — обеща Мириам.
— …все пак има още едно задължително условие — изтъкна Джубал.
— Хъм… да не задълбаваме в тази тема — предложи Махмуд. — В рая това не е временно телесно състояние, а неизменно състояние на духа. Нали?
— В такъв случай — отсече Джубал, — сигурен съм, че те не са хурии.
Махмуд въздъхна.
— Значи ще се наложи да посветя някоя във вярата.
— Само една? В някои страни би могъл да се заемеш с всичките.
— Не, братко мой. Съгласно мъдрите слова на Пророка, макар Шериата да позволява четири жени, не е възможно да отдадеш дължимото на повече от една.
— Какво облекчение. И коя да бъде?
— Да видим сега… Мириам, чувстваш ли се одухотворена?