Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— Шефе, никога не съм ти се присмивала, че си плешив.
— А коя прати името ми на онези измамници, които уж възстановявали косата? Все едно, Бог знае… и виновницата трябва честичко да се озърта за мечки. Библията е препълнена с подобни страхотии. Престъпления, от които ти се обръщат червата — или са извършени по Божия заповед, или са опростени пак от Бог. Трябва да добавя, че всичко това е в ущърб на здравия разум и елементарните правила за поведение в обществото. Не се стремя да охуля Библията. Съвсем невинна е в сравнение с порнографските гадости, които минават за свещени писания сред индусите. Или в сравнение с още десетина религии. Но и тях не искам да заклеймя. Може да се допусне, че все някоя е Словото Божие… че Бог наистина е параноик, който ще насъска мечки срещу дечица, подиграли се на неговия проповедник. Не ме питай за това, защото отбягвам подобни въпроси. Опитвам се само да ти внуша, че поне както е написано, Новото откровение прелива от сладост. Небесният покровител на Дигби изглежда добряк. Иска хората да са щастливи и на Земята, и във вечното райско блаженство. Не настоява да бичуват плътта. Щом ти харесва да се напиваш, да пръскаш пари на комар, да танцуваш до припадък и да сваляш мацки — моля, ела в църквата и прави същото под осветените й сводове. И не обременявай съвестта си. Забавлявай се. По-весело! И бъди щастлив! — Само че по лицето на Джубал нямаше и следа от веселие. — Разбира се, всичко си има цена. И Богът на Дигби иска да бъде почитан. Който е достатъчно глупав, за да отхвърли щастието според неговите условия, е закоравял грешник и заслужава всичко лошо на този свят. Но това са условията на всички богове. Не обвинявай само Фостър и Дигби.
— Шефе, говориш като че си готов да влезеш в църквата им.
— А, не! Не ми харесват масовите тупурдии, мразя тълпите и не позволявам на разни простаци да ми казват как да си прекарвам неделите. Само съм против да ги обвиняваш не за каквото трябва. Като литература Новото откровение е над средното равнище… би трябвало да се очаква, щом е крадено от различни източници. А пък вътрешната логика… правилата на всекидневието не важат за светите писания. Но и в това Новото откровение превъзхожда конкурентите — почти липсват гафове. Я се опитай да съчетаеш някак Стария завет с Новия или будистката доктрина с будистките апокрифи. Като морал е все същият фройдизъм, подсладен за хора, които не понасят откровената психология. Съмнявам се дали дъртият развратник, който е написал това… извинявай, „бил осенен от вдъхновение“, е съзнавал точно какво прави. Не е бил особено образован. Но пък е действал в пълно съгласие с духа на времето — страх, чувство за вина, безверие… Нима би могъл да сбърка? Сега си затвори устицата и ме остави да подремна.
— Че кой ти говори?
— „Тази жена ме изкуши“ — внушително изрече Джубал и затвори очи.
Вкъщи завариха Какстън и Махмуд, дошли на гости за неделята. Бен бе разочарован, че Джил я нямаше, но успя някак да преглътне отсъствието й с помощта на Ан, Мириам и Доркас. А Махмуд винаги твърдеше, че идва заради Майк и доктор Харшо. Но и той се бе възползвал от храната, напитките, градината… и позволяваше на тукашните одалиски да го забавляват. В момента Мириам му масажираше гърба.
Джубал го погледна.
— Не си прави труда да ставаш.
— Не мога, така ме е яхнала. Здрасти, Майк.
— Здравей, братко мой Смрадльо доктор Махмуд.
След това Човека от Марс поздрави тържествено Бен и помоли да не му се сърдят, защото искал да остане сам.
— Не се притеснявай, синко — каза му Джубал.
— Майк, няма ли да обядваш? — попита Ан.
— Ан, не съм гладен — сериозно отвърна той. — Благодаря.
Обърна се и влезе в къщата.
Махмуд се извъртя и едва не събори Мириам.
— Джубал, от какво се измъчва нашето момче?
— Вярно, все едно го е налегнала морска болест — съгласи се Бен.
— Оставете го. Пое прекомерна доза религия.
Джубал описа набързо случките преди обяд. Махмуд се мръщеше.
— Нима е било нужно да го оставяте насаме с Дигби? Това ми се струва — моля за извинение, братко мой! — твърде неразумно.
— Трябва да обръгне на тези неща. Майк ми каза, че и ти си му проповядвал. Би ли ми посочил поне една причина да откажа тази възможност и на Дигби? Отговори ми като учен, а не като мюсюлманин.
— На всеки въпрос отговарям като мюсюлманин — тихо промълви доктор Махмуд.