Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Какво правят тогава? — попита Олвер.
— Ами… — Ноал се почеса по носа. — Ами, катерят се по такелажа толкова пъргаво, че човек ще си рече, че имат шепи там, където трябва да имат стъпала. Това правят. — Олвер ахна и Ноал въздъхна облекчено.
Мат взе да маха черните и бели камъчета от игралното табло и да ги прибира в двете резбовани дървени кутии. Заровете в главата му подскачаха и тропаха толкова силно, че и най-силната гръмотевица не можеше да ги заглуши.
— Още една игра, Том? Белокосият мъж вдигна очи от писмото.
— Не, Мат. Тази нощ умът ми е като в мъгла.
— Ако нямаш против, да те попитам, Том, защо го четеш това писмо така? В смисъл, понякога лицето ти изглежда, сякаш се мъчиш да отгатнеш какво иска да каже. — Олвер се ухили, като при добре хвърлен зар.
— Ами, защото съм аз. Донякъде. Тука. — Протегна му писмото, но Мат поклати глава.
— Не е моя работа, Том. Писмото си е твое, а в главоблъсканиците хич не ме бива.
— О, и твоя работа е. Моарейн го написа малко преди да… Все едно де, тя го написа.
Мат го зяпна продължително, преди да поеме омачканата страница, а когато очите му се спуснаха над зацапаното мастило, примига. Страничката беше изпълнена със ситен изряден почерк, но започваше с „Мой прескъпи Том“. Кой можеше да допусне, че точно Моарейн ще се обърне така към Том Мерилин?
— Том, това е лично. Не мисля, че е редно да…
— Чети — прекъсна го Том. — Ще видиш.
Мат си пое дълбоко дъх. Писмо от една мъртва Айез Седай, което е загадка и което по някакъв начин го засяга? Изведнъж му се дощя всичко друго, но не и да чете това проклето нещо. Но все едно, започна. Още малко и косата му щеше да настръхне.
„Мой прескъпи Том,
Много са думите, които бих искала да ти напиша, думи, извиращи от сърцето ми, но се налага да се откажа от това, защото знам, че така трябва, а и времето вече е малко. Много неща има, които не мога да ти кажа, за да не причиня гибел, но това, което мога, ще ти го кажа. Вслушай се внимателно в това, което казвам. Скоро ще сляза на пристана и ще се опълча срещу Лан-феар. Как е възможно да знам това? Тази тайна е в ръцете на други. Достатъчно е, че го знам, и нека това предчувствие бъде доказателство за останалото, което казвам.
Когато получиш това, ще са ти казали, че съм мъртва. Ще го вярват всички. Не съм мъртва и бих могла да изживея определените ми години. Възможно е също така ти, Мат Каутон и още един, непознат за мен мъж, да се опитате да ме спасите. Казвам «възможно», защото може да не пожелаеш или да не можеш, или защото Мат може да откаже. Той не таи към мен онази обич, която ти като че ли изпитваш, и си има основания, които несъмнено смята за добри. Ако се опиташ, трябва да бъдете само ти, Мат и още един. Повече ще означава смърт за всички ви. По-малко ще означава смърт за всички ви. Дори да дойдете само с Мат и другия, пак е възможно да ви споходи смърт. Виждала съм да се опитвате и да загивате, един, или двама, или и тримата. Виждала съм сама да загивам при опита. Виждала съм как всички оставаме живи и как умираме в плен.
Ако въпреки това решите да опитате, младият Мат знае как да ме намери, но не бива да му показваш това писмо, преди той да попита за него. Това е изключително важно. Той не трябва да знае нищо за съдържанието на това писмо, докато не те попита. Събитията трябва да се развият по определен начин, каквато и да е цената.
Ако отново видиш Лан, кажи му, че всичко товае за добро. Неговата съдба върви по път, различен от моя. Желая му пълно щастие с Нинив.
И последно. Помнете онова, което знаете за играта на «Змии и лисици». Помнете го и го спазвайте.
Време е и вече трябва да направя онова, което трябва да се направи.
Светлината дано те освети и да ти даде радост, мой прескъпи Том, все едно дали ще се видим повече, или не.