Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
На края ето какво би могло да опрости значително всички тия съмнения. Може ли изобщо с поне донякъде твърда увереност да се смята, че Саул и Самуил са съществували някога в действителност? Не са ли всичките им истории една мистификация от страна на съответните автори на Библията? Свободомислещите отбелязват, че за този цар и за тоя пророк споменават само еврейските книги и че летописите от град Тир, които говорят за Соломон, не съдържат нито една дума за Давид.
Какво да се прави? Има доста хора, които се учудват на мълчанието на съвременниците относно много от действуващите лица, изкарани на сцената от „свещения историк“. Има не малко хора, които трудно могат да смелят такива разкази на Библията например като битката на младежа Давид с повече от триметровия Голиат, като зестрата от двеста филистимски краеобрязъци, снети от Давид и отброени на Саул във вид на сватбен подарък на дъщеря му, и пр. и пр. Когато към всичко това се прибави и аендорската магьосница, да се смели цялата тая безсмислица става още по-трудно.
Е, слисай веднъж, слисай два пъти, но все пак не бива до безсъзнание!
В това време Давид продължава да служи във филистимската армия, но в тила. Глава двадесет и девета съобщава, че началниците на лагера в Афек не били особено доволни от пребиваването му в редовете на войската и поискали от цар Анхус отстраняването му. През време на тия преговори амаликитяните изгорили Секелаг, дето живеел светият помазаник божий. След като се връщат от филистимския лагер, Давид и неговите шестстотин главорези не намират вече своите жени и деца; амаликитяните ги отвели в плен (гл. 30, ст. 1–5). Това показва, че поне враговете на библейските евреи не са притежавали тяхната безчовечност и не са изтребвали победените. Сред пленниците били и двете съпруги на Давид — Авигея и Ахиноама. Давид се спуснал да преследва амаликитяните, настигнал и избил всички, а пленниците освободил и отвел у дома.
Първата книга на „Царства“ завършва с описване на смъртта на Саул. Саул дал на филистимяните сражение при Гелвуя. Армията на израиля претърпяла поражение. „Филистимци застигнаха Саула и синовете му; филистимци убиха Ионатана, Аминадава и Малхисуа, Саулови синове.
Битката против Саул стана жестока и стрели от лъкове го поразяваха; той бе много изранен от стрелите.
И Саул рече на оръженосеца си: изтегли меча си и ме заколи с него, да не дойдат ония необрязани и ме убият и да се не подиграват с мене. Но оръженосецът не искаше, понеже се много боеше. Тогава Саул взе меча си и падна върху него.
Оръженосецът му, като видя, че Саул умря, и сам падна върху меча си и умря с него.
Тъй умря в оня ден Саул и тримата му синове и оръженосецът му, а също и всичките му люде наедно.
Израилтяните, които живееха към долината и отвъд Йордан, като видяха, че людете израилски побягнаха и че умряха Саул и синовете му, напуснаха градовете си и побягнаха, а филистимци дойдоха и се заселиха в тях.
На другия ден филистимци дойдоха да ограбват убитите и намериха Саула и тримата му синове, които бяха паднали на Гелвуйската планина.
Обърнаха го и му отсякоха главата, снеха от него оръжието и разпратиха по цялата земя филистимска да разгласят това по капищата на своите идоли и на народа; и положиха оръжието му в капището на Астарта, а тялото му окачиха на стената Бен-Санска.
Жителите на Иавис Галаадски чуха какво бяха направили филистимци със Саула, вдигнаха се всички силни люде, вървяха цяла нощ, взеха тялото на Саула и телата на синовете му от стената Бен-Санска, дойдоха в Иавис и ги изгориха там.
Взеха костите им и ги погребаха под дъба в Иавис, и постиха седем дена“ (I Царства, гл. 31, ст. 2–13).
Втора книга на „Царства“ започва с разказ за смъртта на Саул, но излага това събитие съвсем другояче. Противоречието е крещящо. То отново и отново разкрива безсрамието, с което „свещеният гълъб“ и представителите му се надсмиват над вярващите.
„Подир Саулювата смърт, когато Давид се върна след разбиването на амаликитци и престоя в Секелаг два дни“… „Боговдъхновеният“ автор е успял вече да забрави, че тоя град е бил унищожен изцяло от пожар няколко дни преди това — (I Царства, гл. 30, ст. 1).
Ето, на третия ден дохожда човек от Сауловия стан: „дрехите му разкъсани и по главата му прах. Щом дойде при Давида, падна на земята и (му) се поклони.
И Давид го попита: откъде идеш? Той отговори: избягах от израилския стан.