Шутът на кралицата

— Ангел ли? — запита той. — Как изглеждаше? Как разбра, че е ангел?

— Беше с неколцина благородници — казах смутено. — И едва го видях изобщо, защото беше ослепително бял. И изчезна. Беше там само за миг, а после изчезна. Другите казаха, че е ангел. Не аз.

— Изключително скромна гадателка — усмихна се кардиналът. — От Испания, ако съдя по акцента ти?

— Баща ми беше испанец, но сега живеем в Англия — казах предпазливо. Почувствах, че неволно се каня да пристъпя към кралицата, и на мига замръзнах. Не биваше да показвам колебание и страх, тези мъже разпознаваха страха по-бързо от всичко друго.

Но кардиналът не се интересуваше много от мен. Усмихна се на краля:

— Нищо ли не можеш да ни посъветваш, шуте? Захванали сме се с Божии дела, каквито не са вършени в Англия от поколения насам. Ние ще върнем страната обратно в лоното на църквата. Ние поправяме онова, което е било лошо толкова дълго време. Дори гласовете на хората в парламента са направлявани от Бог.

Поколебах се. Беше ми ясно, че това е по-скоро реторика, отколкото въпрос, който изисква отговор. Но кралицата ме погледна в очакване да заговоря.

— Смятам, че това би трябвало да се направи внимателно — казах. — Но това е моето мнение, не гласът на пророческата ми дарба. Просто ми се иска да можеше това да се осъществи внимателно.

— Трябва да се направи бързо и решително — каза кралицата. — Колкото повече време отнема, толкова повече съмнения ще възникнат. По-добре да се извърши веднъж и добре, отколкото със сто дребни промени.

Двамата мъже не изглеждаха убедени.

— Човек никога не бива да наскърбява повече хора, отколкото може да убеди — каза съпругът й, владетел на половин Европа.

Видях я как се разтопи при звука на гласа му; но не промени мнението си.

— Тези хора са упорити — каза тя. — Ако им се даде възможност, те никога няма да се решат. Те ме принудиха да екзекутирам бедната Джейн Грей. Тя им предложи избор, а те не могат да избират. Те са като деца, които се прехвърлят от ябълката на сливата, отхапват по малко от всяка, и съсипват всичко.

Кардиналът кимна на краля.

— Нейно величество е права — каза той. — Претърпели са твърде много промени. Най-добре би било да накараме цялата страна да се закълне във вярност, веднъж, и да приключим с всичко. Тогава ще изкореним ереста, ще я унищожим, отново ще въдворим мир в страната и ще върнем старите ритуали.

Кралят изглеждаше замислен.

— Трябва да го направим бързо и твърдо, но милостиво — каза той. Обърна се към кралицата. — Познавам пламенната ви вяра, и й се възхищавам. Но вие трябва да бъдете нежна майка на своя народ. Хората трябва да бъдат убеждавани, а не принуждавани.

Тя нежно положи ръка върху растящия си корем:

— Наистина искам да бъда нежна майка — каза тя.