Шутът на кралицата

Той го усети веднага. От твърде отдавна си имаше работа с жени, за да не бъде наясно кога държи изпълнена с желание и готовност жена в обятията си. Веднага ме пусна и отстъпи назад, сякаш се опасяваше, че собственото му желание ще се надигне, за да посрещне моето.

— Госпожице-момче, поразен съм! Ти си станала зряла жена.

— Не си давах сметка за това — казах аз. — Мисля за други неща.

Лорд Робърт кимна: бързият му ум последва намека ми.

— Светът се променя много бързо — отбеляза той.

— Да — казах. Хвърлих поглед към вратата, която беше здраво затворена.

— Нов крал, нови закони, нов глава на църквата. Елизабет добре ли е?

— Напоследък боледуваше — казах. — Но сега е по-добре. В Хамптън Корт е, при кралицата. Току-що пристигнах с нея от Удсток.

Той кимна.

— Тя срещна ли се вече с Джон Дий?

— Не. Не мисля.

— Ти видя ли го?

— Мислех, че е във Венеция.

— Беше, госпожице-момче. И изпрати от Венеция един пакет на баща ти в Кале, който баща ти ще изпрати в магазина в Лондон, за да му го предадеш, ако желаеш.

— Пакет ли? — попитах нервно.

— Просто една книга.

Не казах нищо. И двамата знаехме, че заради една неподходяща книга може да загина.

— Кат Ашли още ли е с принцесата?

— Разбира се.

— Предай на Кат от мое име, тайно, че ако й предложат панделки, непременно трябва да ги купи.

Веднага се отдръпнах.

— Милорд…

Робърт Дъдли властно протегна ръка към мен:

— Някога вкарвал ли съм те в опасност?

Поколебах се, мислейки си за заговора на Уайът, когато бях пренасяла предателски послания, които не разбирах.

— Не, милорд.

— Тогава занеси това съобщение, но не приемай други от никой друг, и не носи никакви съобщения по молба на Кат, за каквото и да те помоли. След като й кажеш да купи панделките и след като предадеш книгата на Джон Дий, вече нямаш нищо общо с това. Книгата е съвсем невинна, а панделките са си панделки.

— Кроите заговор — казах нещастно. — И ще въвлечете и мен в него.

— Госпожице-момче, трябва да правя нещо, не мога по цял ден да пиша поезия.

— След известно време кралицата ще ви прости, и тогава можете да се приберете у дома…

— Тя никога няма да ми прости — каза той категорично. — Трябва да чакам, докато настъпи промяна, дълбока промяна, а докато чакам, ще защитавам интересите си. Елизабет знае, че не бива да отива в Унгария, нито където и да било другаде, нали?

Кимнах:

— Тя е твърдо решена да не заминава и да не се омъжва.

— Смятам, че сега крал Филип ще я задържи в двора и ще опита да се сближи с нея.

— Защо?

— Едно бебе, при това още неродено, не е достатъчно да подсигури трона — изтъкна той. — А следващата поред наследница е Елизабет. Ако кралицата умре при раждане, той ще бъде в изключително опасна позиция: хванат като в капан в Англия, а новата кралица и целият й народ — негови врагове.

Кимнах.

— А ако той лиши Елизабет от наследство, следващата наследница ще бъде Мери, която е омъжена за престолонаследника на Франция. Не смяташ ли, че нашият испански крал Филип по-скоро ще предпочете да види на английския трон превъплъщение на дявола, отколкото сина на френския крал?